20. ПРЕВЗЕМАНЕ НА СТАЛАК

Том ІІІ: Исторически песни

Книга пише царо Солимано,
книга пише от града Стамбола.
Кат я пише, къде ке я прати?
Ке я прати у града Сталака,
у Сталака, на Сталакин Тодор:
"Много здраве, Сталакин Тодоре,
ето до тебе книга допращам,
да ми дадеш до четири добра:
първо добро - твоя първа люба,
първа люба Водисава млада!
Стига тебе измет да ти чини,
измет чини до девет години.
Да я дадеш на мене царица,
на царството ми заповедница.
Второ добро - джубе поклопено,
що покрива юнак от перчика,
от перчика - коня до копита,
щото е от сърма оплетено,
щот не фата ни сабя, ни куршум.
Трекьо добро - коня ждрелятого.
що се бие с мъгли и облаци.
И четвърто добро - твоя сабя,
твоя сабя, сабя димиския,
щото сече дърве и камене."
Даде книга на бързи татарин
да я носи у града Сталака.
у Сталака, на Сталакин Тодор.
Татарин я у Сталак отнесе
и на Тодор на порти почука,
и Тодор си от кале излезе,
и татарин му книга подаде.
Тогай Тодор пред порти си седна
на тая ми пребела плющия.
Разви Тодор книга на колено:
книга гледа и друга писува:
"Много здраве, царо Солимано,
ето назад книга ти повращам!
Не си даам до четири добра,
доде ми е глава на рамена,
доде ми си очите гледаа.
Бери войскя, тебе колко драго,
ние с тебе двата да се бием.
Ако ти на мене си надвиеш,
просто да ги са четири добра,
и Сталака с кале ти прощавам,
сичка земя и сичка Сърбия.
Ак надвия, Стамбол ке ти зема."
Върна книга по бързи татарин,
татарин я у Стамбол занесе,
у Стамбол, на царо Солимано.
Татарин я на царо подаде,
цар я разви на десно колено,
книга разви, книга да прегледа,
книга разви и книга прегледа.
Па си стана царо Солимано,
та си собра сто иляди войскя
и товари топи и комбари,
и товари сто товара азна,
със азна аскера да си рани.
Па си стана Солиман, отиде,
отиде си у града Сталака,
па кондиса на други две реки,
на други две: Сава и Морава.
Стовари си топи и комбари,
стовари си сто товара азна,
седе мало-много три години,
та си бие Сталачкото кале,
бие го с топове и комбари,
па не може камък да открати,
а камо ли кале да разбие,
да разбие, градо да усвои.
Кога стъпи четвърта година,
на Тодор се много додеяло,
додеяло от много гърменье,
та се Тодор.на кале изкачи,
на калето, на кула висока,
та се Тодор високо провикна:
- Чуеш ли ме, царо Солимано,
стига гръме с топи и комбари,
то станаа три години време
и покара четвърта година,
откато ми ти калето биеш.
Ушите ми с топове проглуши.
Таком Бога и вера ристянска,
такоми църква света неделя,
и такоми до четири пости,
ак облека джубе поклопено
и си яхна коня ждрелятого,
и си зема сабята у рака,
та из кале я ке да излеза,
жив ке тебе в раци да те фата,
ке т'отсека нодзе до колена,
и па двете раце до рамена!
Ке т'изваде очи на живота,
за инат на Стамбол ке те прата,
сички Стамбол тебе да те види,
да те види и тебе да пита,
защо ти са нодзе отсечени,
защо ти са очи извадени?
А тизе на Стамбол да кажуваш:
ке си одил на града Сталака
да се биеш със Сталакин Тодор,
земя сръбска ти да му уземеш,
земя сръбска и четири добра.
И царо си тогай войскя дигна,
си товари топи и комбари,
си товари сто товара азна,
ке си иде царо на Стамбола.
Насред друми пашата го срещна
посрещна го тоя Папаз паша:
поп е било, па се потурчило,
потурчило за пусто пашаларство.
Па на царо паша говореше,
говореше и разпитуваше:
- Ой ле царо, царо Солимано,
кад си одил, накаде ке идеш?
А царо на паша казуваше:
- Ой ле пашо, пашо, Папаз пашо,
ел ме питаш, право ке ти кажа.
Я си одих на града Сталака,
та си го бих три години време,
настани век четвърта година.
Мъчих града Сталак да разбия,
да разбия, Тодор да убия,
та.да зема я града Сталака,
да зема и сичка сръбска земя,
да му зема и четири добра:
първо добро - първата му люба,
първа люба, Воднсава млада;
второ добро - джубе поклопено,
що покрива юнак от перчика,
що покрива коня до копита,
що не фата ни сабя, ни куршум,
щото е от сърма оплетено;
трекьо добро - коня ждрелятого,
що се бие с мъгли и облаци;
и четвърто - неговата сабя,
неговата сабя димиския,
щото сече дърве и камене.
Той се качи на високо кале,
на калето, на кула висока,
та от кула се Тодор провикна:
"Ой ле царо, царо Солимано,
таком Бога и вера ристянска,
такоми църква света неделя
и такоми до четири пости,
ке си слеза от кула висока,
та ке тебе жив ке да та фата,
ке т'отсека нодзе до колена,
ке т'отсека раце до рамена,
ке т'извада очи на живота,
и за нишан в Стамбол ке те прата,
сички Стамбол тебе да си види.
да те види и да си те пита:
защо ти са нодзе отсечени,
защо ти са очи извадени?
А па язе на них да кажувам:
оти сам си на Сталака одил,
на Сталака, Сталак да превзема,
та ми Тодор нодзете отсече,
та ми Тодор очите извади!
Те от това и я се уплаших,
уплаших се, на Стамбол ке с'ида.
Та му рече паша, Папаз паша:
- Чуеш ли ме, царо Солимано,
язе си знам каурски адете,
лесно Тодор тебе ке ти фата,
ке му зема до четири добра
и Сърбия теслим ке ти чина.
Удай мене сто иляди аскер,
да си избера на мен прилични,
мен прилични се отбор юнаци.
Цар му даде сто иляди войскя,
та си избра до шейсе иляди,
даде му цар сто товара азна,
па му даде топи и комбари.
Паша аскер назад си повърна,
назад върна, на Сталак заведе,
а царо си на Стамбол отиде.
Паша с аскер под Сталак отиде,
под Сталака, под Сталачко кале.
Кондиса ми муги двете реки,
муги реки Сава и Морава.
По кое ли време беше това?
Това беше сирната неделя,
когато си пости захващахме,
захващахме пости за Велиден.
Та си седе два месеца време:
не хвърляше топи, ни комбари,
ток'си копа лагъм под калето
и пръстта му у река фърляше.
Та го копа два месеца време.
Кога беше велята неделя,
кога беше на вели четвъртък,
а що беше Тодору невеста,
Тодорица Водисава млада,
изкачи се на високо кале,
на калето, на кула висока,
.та погледна на силната войскя
и си виде дека Сава тече,
Сава тече и кална, и мътна.
Тога се Тодорица досети,
та си влезе у кула висока
и на Тодор тогай си казува:
- Господарю, Сталакин Тодоре,
ето веке стана два месеца,
отка топове нема да гръме.
Страх си ме е, Тодоре, страх ме е,
че цара топове ич не фърле,
току копа лагъм под калето,
а пръстта му у реката фърле,
да се пръстта, Тодоре, не види.
Страх си ме е, кале ке прокопа!
А Тодор си на Сава казува:
- Ой ле любо, Водисаво млада,
нека копа колко нему драго,
кале ми е три чекара мермер,
и три чекара дървя дъбови,
шес боя е у земя длибоко
и шес боя от земя високо,
не ке може кале да пробие,
да пробие, кале да прокопа.
Това Тодор на люба си казва,
Тодорица сърце ослободи.
Кога беше на света неделя,
кога беше на ден, на Велиден,
тогай си се и Тодор премени
у убави дреи велиденски:
мало свила, повеке от злато.
Па си тури самура калпака
сос триесе камене безцени.
Премени се й Тодорица млада -
мало свила, повеке от злато.
Опаса си два златни колана,
на колана безцени камене.
Обу си позлатени папуци,
а на глава позлатни прочеле,
дето светат като месечина.
Премениа и мажко си дете,
мажко дете, малкия Стефана,
премениа го у велиденски дреи -
мало свила, повеке от злато.
Огреяа кат три ясни слънца,
па такнаа на църква да идаа,
църква д'идаа, Богу да се молаа,
като сички бракя ристйене,
ке си им е днеска ден Велиден.
И тога си паша кале проби,
Тодорови двори си напъни.
Паша си на еничаре дума:
- Глеате ли тия три ясни звезди
що връве на църква да идеа,
днеска ми е голем ден Велиден,
днеска ние Тодора да фанем,
да му земем Тодорица млада,
Тодорица сос дете Стефана.
Тога турци в кале напъниа,
а Тодор си на църква отиде.
Седе Тодор, доде църква трая,
дойде време и църква изпусна.
Вси ристйене по дома ойдоа
и Тодор зе чиста литургия,
та си такна с негва първа люба,
с първа люба и сос мажко дете.
Тодор беше итър и разумен,
имаше си лагъм под земята
и по него в конаци отиде,
изкачи се горе на сарае,
на сарае, в шарени одаи,
с първа люба Видосава млада
и сос мажкото дете Стефана.
Тога Тодор на люба си рече:
- Ой ле тизе, моя първа любо,
първа люба, Водисаво млада,
днескя ни е голем ден Велиден,
я си земи позлатни ебрици,
па си слезни долу вов земника,
та наточи вино и ракиа,
та донеси горе вов сарае,
вов сарае - шарени одаи,
да ядеме, Велиден да праим.
Тодорица беше много итра,
'итра, акълиа, разелиа;
соблече си царкинските дреи,
та се напрай Тодору робиня.
Тога си зе позлатни ебрици,
па си слезе долу у земника.
що да види, чудо и големо:
земниците турци напънили,
изпуснали Тодорово вино,
едни пияа вино с емении,
други пияа вино сос фесове,
та се турци с вино поднапили.
Ка видеа Видосава млада,
пуснаа се, та си я фанаа.
Тодорица турски добре знае,
та на турци турски говореше:
- Чуйте мене, турски еничаре,
еничаре, турци-анадолци,
не съм язе Тодорица млада,
току съм на Тодор измекярка.
пуснете ме горе да се кача,
ке измама Тодорица млада,
ке измама, в раце да ви влезе.
И турци се лесно измамна,
измамна, та си я пуснаа.
Тодорица на диван се качи
и в одаи код Тодора влезе
и на Тодора това казува:
- Леле, леле, Сталакин Тодоре,
отрова е нашето ядене,
пелин било нашето пиене,
каков ли Велиден ке чиниме,
турци ни са града напънили,
напънили, кале прокопали.
Земници ни турци напънили,
напънили, вино изпуснали,
Слези, Тодоре, чудо да видиш!
Тодор стана, Богу се помоли:
"Прости, Боже, що ти прегрешихме,
два месеца сме пости чували,
пост чували за ден, за Велиден,
днескя се людето веселеа,
а я к'ида кърви да проливам."
Облече си джубе поклопено,
заклупи си сабята на рака,
та си слезе долу у земника,
та погуби петстотини турци.
И си влезе у конски яхъри,
та изведе коня ждрелятого,
оседла го с седло и зенгии,
престегна го с дванаесе колана,
тури му и позлатната юзда.
Па си качи коня ждрелятого
а Вида му портите отвори.
Та си Тодор от двори излезе
и на полето код войскя излезе.
Кога се Тодор назад обърна,
още толко войскя се палело:
от едено двамина станали.
Тога си се Тодор назад върна
маа сабя налево, надесно,
та си Тодор юнаци погуби,
плива коня в кръви до седлото!
Кога Тодор войскя докусури,
бутна коня в кале да си влезе,
кога се Тодор назад обърна,
още толко войскя насилело:
от двамина петима станали,
сам свети Илия война води,
война води, кръстат байрак носи
и на турци царството писува.
И като си Тодор това виде,
много си се е Тодор уплашил,
и кога си Тодор в кале влезе,
в кале влезе, от коня си слезе,
маана сабя, коня си посече:
- Ай да коньо, псета те изели,
немой турци, коньо, да те яаа
и със тебе земи да превзимаа,
и юнаци със тебе да губаа!
И оруже си Тодор потроши,
девет педи у земя закопа.
- Ай, оруже, рагя да те яде,
немой турци тебе да найдаа
и с тебе земя да превзимаа,
превзимаа, юнаци да губаа!
Па се качи на кула висока
и на люба си тиом говори:
- Любо мори, Видосаво млада,
дали царство искаш на земята,
ели царство искаш на небето?
Тя на Тодор си тихом говори:
- Господарю, Сталакин Тодоре,
некю турци с очи да си вида,
а камо ли измет да им чина!
Накъдето тизе, господарю,
и язе кю сос тебе да ида,
и мене ти сос тебе да водиш.
А тога си Тодор люба фана,
Люба фана под десната мишца,
дете фана под левата мишца,
та от кула Тодор си е фръкнал,
и си падна у немската земя!
Дето падна, там се преставиа
и тамо им църкви изградиа,
изградиа три раба божии:
първа църква - църква Тодорова,
втора църква - Видосава млада,
трета църква - на малки Стефана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.