177. ГЕНЕРАЛ ГУРКО НА ШИПКА

Том ІІІ: Исторически песни

Да са провалат, проседнат
ескизаарските чорбаджа,
азии и чорбаджии!
Три пъти в Шипка ходиха
и са на Гурков молиха:
- Съжали, Гурков, и нази,
по-скоро ела в Захара,
турците колат и бесат!
Гурков чорбаджа думаше:
- Азии и чорбаджии,
ка ща от Шипка да слея,
табите да си остава,
като ми е мало войската:
три са хиляди комити
и три са руси руснаци,
кого на Шипка да остава,
кого в Захара да вода?
Азии и чорбаджии,
тий си на Гурков думаха:
- Ти във Захара ша додеш,
ама кого ша да найдеш,
Захара празна ша свариш!
Нали ги Гурков послуша,
та слезе от Шипка балкана
във тази Ески Захара.
Нали ги, брате, видяха
ескизаарски граждани!
Попове, млади даскали
със тези дребни дечица,
дръпнаха слънца, кръстове,
генерал Гурков срещнаха...
Ескизаарски граждани,
като са Гурков видели,
из улиците хукнаха,
в турските къщи влизаха,
наред турците убиват...
Бог да порази, провали
тозика, холам, Емин бей!
Той на чорбаджа думаше:
- Вий мене сега вардете,
казаци да ма не убият,
аз подир вази ша варда.
Нали са открадна, побягна
долу във Ранимахлеси,
на тази бърза машина
и си във Стамбул избяга.
Право при царя отиде
и си на царя думаше:
- Царю ле, султан Амидо,
имаш ли хабер, немаш ли -
Русия доде в Захара!
Царя ми, султан Амида,
Сюлюман паша извика:
- Сюльо льо, Сюлюман паша,
събирай бели низами
и тези радиф черкези,
във Урумеле да вървиш,
във тази Ески Захара,
наред селата да палиш,
наред да биеш, да колиш,
Русия назад да върнеш!
Сюлюман паша издума:
- Царю ле, султан Амидо,
във Урумеле да ида,
там пътищата не зная,
отде в Захара да ида.
Царя на Сюлю думаше:
- Във Урумеле га идеш,
във Чирпан да си пристигнеш,
право при Саид да идеш,
от него акъл да питаш.
Отде в Захара ша идеш,
Саид ша да та научи!
Сюлюман паша пристигна.
Кога в Чирпан отиде,
право при Саид излезе:
- Ти, Саид паша, ти, Саид,
ти хитро да ма научиш
отде в Захара да ида?
Саид на Сюлю думаше:
- Се по шосето заарско!
Га идеш в Харапмахлеси,
през Тикийската кория
до таз Берекет могила,
на нея топа ша качиш,
със Гурксв бой ша да правиш!
Бог да убие, порази
тозика паша Сюлюман!
Харапмахлеси пристигна,
селото огън запали,
народът бие и коли...
При Тикийската кория
до тази Берекет могила,
на нея топа качиха
със Гурков война отвориха.
Тезика черни комити,
като със пушки стреляха,
манафя на кръстци правяха,
в Захара не ги припущат..
Бог да убие, порази
черкези, башибозуци!
Отде са, холам, извряха
от Джуранлийска кория,
до тази Чадър могила;
други от Тикят идеха...
Тогаз са Гурков уплаши,
на командири думаше:
- Скоро команда давайте,
народът кола да впряга,
гьочове напред да бягат!...
Тези ми клети българи
хукнаха напреж да бягат...
Да са провалят, проседнат
тези проклети черкези!
Отде са, холам, извряха,
през тази пуста Кутлуджа,
към този Дервеи буаза
и са гьочлии пресекли,
не дават пътя да минат...
До триста души казаци,
казаци, руска конница,
със тези сиви катани
бърже при народ пристигат
и черкезите разбиват,
и пак им пътя отварят.
Старите баби бягаха,
кърпи от глави фърляха;
булките като бягаха,
деца във люлки оставят,
кога в Казанлък стигнаха
и си за Шипка тръгнаха,
Шипка балкана минаха,
във България бягаха...
Тезика млади комити,
кога в табите влязоха,
три дни ми и три вечера,
нето са вода сръбнали,
нето са хлебец апнали,
носиа дърве и камъни,
пак са с турците биеха
табите да им не земат.
Викна са Гурков, провикна:
- Дръжте са, храбри юнаци,
скоро ще помощ да доде,
храбри орловски стрелковци!
Още си Гурков тва дума
и орловците пристигат,
наред табите превземат
и комитите отнимат...
Като орловци гърмяха,
турците грозно ревяха
и къмто Шипка бягаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.