175. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ - 2

Том ІІІ: Исторически песни

Седям са царя събрая
на Виян града голяма,
на австрийската столица,
царете, още й князете.
Голем ще съвет да правят,
българи да освободят.
Сичките къил станая,
царете, още й князете,
Сюлиман къил не става,
не става й ръка не дава,
Сюлиман и Осман паша.
Цар Александри продума:
- Що толкуз мъчиш българи,
дали ти данък не дават,
али ти тюмрюк не плащат?
Се бесиш, холам, се колиш
сега петстотян години.
Върви си сбирай войскъта,
ние ще огян да открийм,
българи да освободим.
Сюлиман люфе проводи
в Добруджа на черкезите,
в Анадол на манафите,
в Мъсъра на османите
да вървът мало й голямо
на Плевян града голяма.
Та са събрали, събрали
дур деведесет хиляди
черкези, още манафи
и мъсърските османе.
Тук са Русия подигна,
право през Влашко миная,
на Дунава са запряха,
на Дунав река голяма.
Дорде мостови да турят,
толкува й войскя стояла,
като мостови туряха,
най-напреж, холам, минаха
донските млади казаци,
след тях са, холам, минали
улани със бели кони
и се със бели ремяни.
Га са пехота задади,
нийде са края не види,
право през Рущук минали,
право на Плевян отишли,
накрай са Плевян запряли,
два дни са дньовка правили,
дорде са войска събрала.
Русия байряк дигнала:
три дни е битка побило,
мало са й нещо избило
до деведесет хиляди
черкези, още манафи
и от мъсърски османи
и Осман паша фанаха
със четириси хиляди -
карая го, закарая
във Москва града голяма.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.