172. КЛАНЕТО В БАТАК

Том ІІІ: Исторически песни

Сдумале са, скимале са,
сички села чепеичанье.
Сабраха са седям села,
седям села насряд село,
насряд селу, на Карана,
на Карана, на кафето.
Йотде дойде пуста книга,
пуста книга ле йот Батачко,
йот Батачко пусто село.
Сабраха са аларето,
аларето, чорбаджието,
приючиха ле, причетиха,
хем си ючат, хем са чудят:
и щат битка да са бият,
да са бият с чепинците,
да избият чепинците.
Разгоориха аларето:
дали д'идем, дал да н'идем!
йой, книга пишат чепинците,
да си ле пращат ю Батачко,
ю Батачко ле пусто село:
- Ние не щем да се бием,
иой, тия ищат да си дойдат,
да си дойдат вав Чепинско,
вав чепински пусти села.
йой ле мале, стара мале,
зарачаха ле батачанье,
ручок леле в Ракитово,
пладнина ле в пуста Баня:
"Ша изсечем, ша изколим
баняньето за два саата,
ша идеме на банята,
ша идеме ле, ша пиеме."
Па са сбраха, издойдоха
сичко село ле чорбаджие,
чорбаджие ле, каменчанье
Па агите им йотговарят:
- Чорбаджие ле, каменчанье,
чорбаджие ле, бракя да сте,
разкажете ле, разправете!
Па даскала им йотговаря:
- Йой ле яги, мили ле яги,
не слушайте батачанье,
яку ищат, нека ищат,
нека ищат да се бият!
Па писаха ле друга книга,
да я върнат ле наназаде.
Кой ша носи ле тази книга,
батачанье завръзале,
потищата ле, друмищата,
никуй не ще ле да си иде,
страхуват се йот Батако.
Па даскала им йотговори:
- Ез ша пракя мойто синче,
да йотнесе ле тази книга.
Доведоха го в Чепино,
юв Чепино при кавето.
- Йой, бре момче, мили Тоско,
ша пойдеш ле юв Батачко,
юв Батачко ле пусто село,
да занесеш тази книга?
Скоро бръже да си дойдеш,
чи ша връвят сички села.
Той си рипна, та йотиде.
та йотиде среде ноще
да занесе бела книга
и таму си ле и останал.
Почакале аларето,
аларето, чорбаджието,
почакале два дня, три дня,
да си дойде ле йот Батачко,
йот Батачко бела книга,
бела книга, църна писма.
Допратиха ле друга книга,
друга книга с костандовци.
Донесе си костандовче
пуста книга, бела книга,
бела книга, църна писма.
Разлепиха аларето,
разлепиха ле тази книга,
хем си ючат, хем си плачат.
Аларето йотговарят:
- Чепинчанье, стегайте са,
та идеме ле ю Батачко,
ю Батачко ле пусто село,
ша идеме ле да юдарим
бре Батачко пусто село.
Тия велят ле, йотговарят:
- Ворните си ле тази книга:
ние пушки си немаме.
Аларето йотговарят:
- Селянье ле, сбирайте са,
ше издойдат батачанье!
Натуриха ле каракол,
да си чуват по селото
Сдумаха са аларето,
написаха голем ферман,
пратиха го нанагоре,
нанагоре кам Доспата.
"Кога стигне тази книга,
да са сбират башибузук,
кога стигне, бръже д'идат."
Доспатчанье книга сграгят,
допратиле село Баня.
Донесоха голем ферман,
голем ферман йот Доспатско,
писале са ю фермана:
"Собрахме са, набрахме ся,
фного-малко йосемстотин;
идети си и на пазар,
зямети си царски пошки,
царски пушки и жепаньо,
туга ш'идем ю Баташко,
ю Баташко пусто село."
Написаха ле голем ферман,
юдариха ле мюхюрето,
юдариха ле сички села,
сички села ле мюхюрето:
"Да си дойдат ле царски пушки,
царски пушки ле и жепаньо,
да си идем ле ю Батачко,
че си немат ле баняньето,
баняньето ле циганьето,
немат си леле нито пушки,
нито пушки ле, ни пищолье."
Книга йотишла до Яли бей,
да изпрати ле царски пушки,
царски пушки ле и жепаньо.
На банянье ле докараха,
шес товара ле току пушки,
три товара ле и жепаньо,
на ложенье три товара,
три товара саде пушки,
два товара и жепаньо.
Ракитову пекь товара,
пекь товара саде пушки,
три товара и жепаньо.
Костандову три товара,
три товара саде пушки,
два товара и жепаньо.
Дорковянье докарали,
три товара саде пушки,
два товара и жепаньо.
Аларето са собраха,
на Карано, на кавето,
разпратиха куруджийе,
скоро бръже низ селата:
"Да са стегат ле, ша си вървим,
да си турят ле и башове
и да тръгнат ле, да си вървят."
Разговарят ле аларето,
аларето, баняньето:
- Кой ша върви ле най-напреде,
кой ша боде ле бимбашия,
кой ша носи ле зелен байрек.
Извикаха ле погалчеха,
сговориха ле баш ягата.
Ялиш пехливан йотговаря:
- йой леле, село, голо село,
ез ша станам бимбашия,
да ви вогя най-напреде.
Та си яхна сива коня,
сива коня, сива ята.
Подадоха му зелен байрек.
Та тръгнаха ле баняньето,
нарамиха тянки пушки,
запасаха йостри саби,
тянки пушки без кремаци,
йостри саби раждесале,
та стигнаха в Ракитово,
Ракитово ле пусто село.
Ракитовянье ги чекаха,
забучили зелен байрек,
собраха са ле, достигнаха
дорковянье ле костандовци,
костандовци ле и тикварье.
Йопадаха ле в Ракитово.
Мухмед ага йот Дорково,
той си яхна ле сива ята,
закачил бе ле остра сабя.
Сговориха ле с бимбашия,
ю Чепино ле баш ягата.
Приспаха ле тази вечер,
приспаха ле Ракитово.
Савна, савна ле, потеглиха,
потеглиха ле нанадоле,
наредиха ле шес байрека:
баш байрека бе банянскиа,
той си тръгна ле най-напреде,
па по него доркоскиа,
па третиа бе костандоски,
четвъртиа корвяньето,
петиа бе ракитоски,
шестия бе лаженскиа.
Те слезоха ле на Батачко,
на Батачко ле на Бугата.
Заминаха ле през Бугата,
излезаха ле, наблизиха
при Батачко ле пусто село.
Излегнаха ле над селото,
набучиха ле шес байрека,
набучиха ги на чуката.
Баш байрека бе чепенскиа
слезнаха си ле батачанье,
слезнаха си ле низ селоту.
Доспатчанье стиска беха,
чепенчанье ле сущье беха.
батачанье пушки фърлят.
Зафрълеха ле, запущаха,
хем си фърлят ле, хем си пущат,
хем си пущат ле, хем си цоват.
Навръзале ле доспатчанье,
навръзале ле батачанье,
навръзале ле, хем ги цоват.
Йой леле мале, стара майко,
та си станале до две баби,
йотидоха ле юв цръквата,
хем се молят леле, хем си плачат.
- Йой леле момци, млади момци,
доспатчанье стиска беха,
сички села ле издойдоха!
Па те си ле йотговарят:
- Йой леле бабо, щурава бабо,
стани, бабо ле, йодведи са,
йодведи са ле йот очите:
ще извадим ле йостри саби.
Изкачиха са ле баняньето,
изкачиха са ле на школьото,
запалиха ле сламиците,
сламиците ле със плевньето!
Доспатчанье ле изютдоле,
хем си палят ле, хем си пущат.
Зьоха капят ле батачанье,
зьоха капят ле като снопье,
зьоха рукат ле, хем си плачот.
Забегаха ле батачанье,
избегаха ле ваз реката,
приз доспатчанье, през каракол.
Баняньето им забраха
говедата и телците.
Изкарват ги из плевньето.
собраха са ле батачанье,
собраха са на две мешки:
една мешка ю в чръквата,
я двакята ю Стефзви.
Баняньето ле, доспатчанье,
изпалиха ле и селото,
налезаха ле низ селото.
хем си влазят, хем си палят.
Изпадаха ле доспатчанье,
фного-малко - йосем души,
йод банянье до двамина,
костандовянье троица.
И зьоха си низ селото,
забраха им сичка стока:
и козите, и йовцете,
й говедата, и коньето.
Превръзаха бре Стефови,
бре Стефови, бре чардаци.
Батачанье направиха
бре дръвен топ да са бият,
набиха го, набахтаха,
набиха го, зафрълеха,
фрълиха го разпукна са.
Една баба той йотговаря:
- Чорбаджие, бракя да сте,
слезнете се теслимете,
зян ша станем леле, що сме.
Па тийе ле не слушаха,
ми си пущат, хем си рукат.
Доспатчанье, чепенчанье
пособраха и набраха,
низ селото кошерето,
донесоха ги, принесоха
при Стефови бре чардаци.
Натуриха, навалиха,
навалиха голем йогин,
нафрълиха кошерето.
пусти мухи, пусти йоси
налезоха ю Стефови,
изедсха батачанье.
Пущаха си доспатчанье
ю Стефови бре чардаци,
тийе пущат ле, те си пущат,
току немали да си пущат,
да си пущат батачанье
ю Стефови бре чардаци.
Па си рипна бре Бекташо,
та извади йостра сабя,
та си флезе ю Стефови,
ю Стефови вав кащата -
йостанале десекь души,
десекь души току живи.
Па и те му се моляха:
- Йой ле яго, бюлюкбашю!
Нийе теслим ша станеме!
Той им вели, йотговаря:
- Подайте си сички пушки,
да ги нося бинбашию!
Тийе фрълят, хем са молят,
хем си тарчат, хем си фрълят:
- Дорде юмрем и нийека,
измреха ни и бракьето,
и бракьето, и бащите,
ама теслим не станваме!
Излезоха десекь души,
ютидоха до цръквата
петте души ле паднаха
петте души йоживеха.
Собраха се сичко село,
собраха се ле вав чръквата,
привързаха ле, завръзаха,
хем си пущат, хем си рукат.
Па ходжата ле йотговаря:
- Пущайте си, ни са бойте,
ни щот влезат да ни колят!
Фанаха ле, закратиха,
сички села чепенчанье,
най-йотзаде барутинци.
Изкратиха капията,
капията на школьото,
на школьото, на чръквата,
та влезоха до петина,
юплашиха батачанье.
Една баба йотговаря:
- Йой ле ходже, йой ле попе,
излези си ванка йотван,
ше направиш да изсекат,
млади моми, млади жени.
Запукаха тьонки пушки,
секо турче - едно топче,
тие пущат се си в месо,
наши пущат, ни ударят!
Та им вели пуста баба,
казува им, йоправя им.
Че велиха, иотговарят:
- Теслим веке и ше станем,
изпадахме на полвина!
Малки деца и на ненки,
хем си плачот, хем си рукат:
юдарили техни майки,
па дечицата си сучат,
сучат, сучат, не сещат са,
че умрели техни майки!
Изрука са, извика са,
Ахмед ага Барутлия,
и йот Ялиш Пехливан:
- А бре турце, динь ислямлар!
Стига, стига, не пущайте,
тези людье теслим стават,
теслим стават, силях дават!
Излезоха батачанье,
излезоха низ чръквата,
собраха ле сичяк силях,
собраха го, натуриха,
натуриха на камара.
Па бимбашия йотговаря:
- Сберете се, батачанье,
и си дайте кой що има,
кой що има фного пари,
дайте ни ги, ша ви браним,
ша ви браним и йотбраним.
Послушаха батачанье,
послаха ле юлем хасър,
изкопаха си парите,
собраха ги, нафръляха
кой що има сички пари,
фръляха ги на три мешки:
една мешка се жлътици,
на двекята меджидии,
на трекята бели рубли.
Собраха са троицата,
троицата кръвничарье.
Пръвиот бе Мухамеда,
Мухамеда Дорковянин;
двакио бе Барутлият,
трекио бе Ялиш Пехливан.
Та си велят, йотговарят:
- Донесете един кантарь,
да разтеглим и парите!
Донесаха един кантарь
разтеглиха и парите;
межидии по петь оки,
бели пари по две оки
и железа по петь оки.
Станаха ле аларето,
излезаха над селото,
навалиха голем йогин,
па рекоха на голите:
- Що гледате, що чекате,
фащайте си, юдрете ги,
юдрете ги при воденица!
Секой фаща, хем си води,
води, води при воденица,
воденица салхана беше;
изклаха ги като кози,
и младите, и старите,
йостанаха дечицата,
дечицата и бабите,
и бабите, и дрътите.
Изрукнаха бре ягите,
изрукнаха, повикнаха:
- Йой ле хаскер, башибузук!
Изколете, нъсечете
и децата при майките,
ни едно да не йостане!
Тия иелят, йотговарят:
- Йостанаха бре момчета,
бре момчета, бре младички,
като гледат йостра сабя,
хем си рукат, хем са молят:
"йой ле яги, мили яги,
не барайте, ни ша са турчим,
ша ви кажем фного стока,
ша извадим сичка стока,
да йотнесем в пуста Баня."
Йостанале триесе души,
забурени в Долна махла,
забурени в една каща.
Зарукаха, запискаха,
навлезаха доспатчанье,
навлезаха с йостри саби,
забраха ги, йотведоха,
при вобело, при чешмата.
Тейе рукат, тийе секат,
тийе молят, тийе юдрят...
Йостанаха до дваминка,
до дваминка и те деца,
па си велят, йотговарят:
- йой ле яги, бряке да сте,
не барайте, ни ша са турчим,
та ша станем ваши бракя,
ша ви водим да ви кажем,
фного стока, фного пари.
Заведоха ги двете деца,
та копаха фного-малко
фного-малко до три деня;
изкопаха фного-малко,
изкопаха десекь кола,
полни, полни се сас стока,
хем халиша, хем си бакър,
па иай-сетнук котел пари,
до шес оки се жлътици!
Йостанаха максумето,
що не знаят нито майка,
нито майка, нито баща:
майките им ле заклани,
хем заклани, изгорени.
Йостанаха пусти жени,
пусти жени до педесе;
йотидоха в Долна махла,
га видеха в Долна махла,
в Долна махла вав кашата,
че изклани триесе душ,
все младички, все бекяре,
пусти жени йотговарят:
- йой ле деца, бре максуме,
заплачете да се смилят,
пусти турци голи йостри.
Доспатчанье, кръвничарье
фанаха си тези жени
вкараха ги в една стръга
да ги колят като овце
и да ищот фного пари.
Хем ги колят, хем ги питат:
- Ако кажете парите,
не щем да ви изколиме.
Па дорипа Барутлият,
та им вели, йотговаря:
- Запалете тази коща,
де изклахте триесе душ,
никакви да се не найдот.
Запалиха тази коща,
пусти жени нафрълиха,
нафрълиха ю йогина,
и с децата и наедно.
Стегнаха са башибузук
башибузук кръвничаре,
стегнаха са да си връвот
чепенчанье, доспатчанье.
Потьоглиха зелен байрек,
не бе един, не беха два:
доспатчанье три байрека,
чепенчанье шес байрека.
Ворнаха са чепенчанье,
чепенчанските кръвничаре,
зарукаха, завикаха,
заделиха пуста яма:
разделиха говедата,
подватиле и конете,
потретиле и овцето,
кое офци, кое кози;
потретиле и дрехите,
пусти дрехи и кошуле,
и кошуле, и кръвави.
Разделиха аларето,
баш рубата, баш халища,
зарукаха, заврескаха,
бре голите кръвничаре,
оти зели аларето
пуста яма скопа руба,
па тем дале кръвавата.
Скараха са, сбохтаха са
бре голите сас агите:
- Оти скрихте скопа руба,
нам дадохте кръвавата?
Йодговара Алиш Пехливан:
- Ни що руба, ни що нищо,
фанете си Али Чауш,
руба е скрил фнегва плевна,
ноще влезал ф среде нощи,
ф'среде нощи, полунощи,
той си влезал сас фенере,
той пробирал, той приносвал,
та принесал до пекь покя,
кой халище, кой си котел.
Завикаха, заврескаха
бре голите на агите:
- Ша влеземе негва коща,
ша зьомеме фного ямо.
Собраха са на пладнина,
бастисаха Али Чауш,
га влезоха ф'негва коща,
баш халища той принесал,
баш котлите той изнесал,
сички пушки той си сам зел.
Изкръпаха кръвничаре,
изкръпаха негва коща,
кой халище, кой си чръга,
кой си чръга, кой си котел,
един нагор, един надол.
.Сбохтаха са бананьето,
бананьето, цигането,
сбохтаха са за батачка,
за батачка пуста яма.
Припукаха тьонки пушки,
удариха един чилек,
удари го Али Чауш,
удари го ф'коленото.
Дорипаха негви бракя,
завикаха, зарукаха:
- Ой ле Алец, Али Чауш,
оти удри Усеина,
твоя вера, твой побратим?
Фанаха го, връзаха го,
откараха Али Чауш
на Карано на кавето,
при агите кръвничаре.
Разговарат аларето,
приговарат крайна дума:
- Оти удри това момче,
оти пушташ, а не питаш?
Али Чауш йотговара:
- Бастисаха ми кощата,
па влезоха при жените,
да си зимат мойта стока,
мойта стока сичка ямо.
Фанале го, бохтале го.
Али Чауш йотговара:
- Да присечем жеремето,
колко лежи йе ша плащам,
щото здраве ша рабокям.
Бракето му йотговарот:
- Ой ле Алец, бре дермано,
не щеме ти работата,
ние си сме до пекь брата,
ша работим, щото можем.
Аларето йотговарат:
- Дай им, дай им пекь жлътици.
Бракето му не кандисват:
- Пекь жлътици, ако стане,
етмиш кесе ако умре.
Аларето йотговарат:
- Направете юлем сенек,
ударете мюхюрето:
ако стане, пекь жлътици,
ако умре, етмиш кесе
ша дадеме за кръвнина.
Книга дойде Татар Пазар,
че са троси бимбашиа,
кой е носил зелен байрек;
Фанаха Алиш Пехливан,
фанаха го, връзаха го,
откараха Татар Пазар.
Та е седел фного-малко,
не бе фного, не бе малко,
та е седел един месец.
Фанаха го, връзаха го,
туриха го в един пайтон,
откараха го и вав Фюлбе.
Туриха го в хапсаните,
в хапсаните, в занданите,
та е лежал фного-малко,
не бе фного, не бе малко,
ами беше шес месеца.
Той си писа бела книга,
бела книга, църна писма,
допрати я на Юсуфа:
да допрати до шес кона.
Допратиха до шес кона,
докараха в пуста Баня
пазаркарки и кадони.
Та седеха фного-малко,
фного-малко двайсе дена.
Кадоните Алишови,
хем си ходат, хем си плачот.
хем си плачот, хем са молат
на кадона хапсанджиска:
да си моли неин чилек,
той да пусне техно либе.
Ворнаха са пусти жени,
предумва хапсанджиа
да изпусне Алиш Пехливан,
той отклуча, той заклуча.
Щото чувал хапсовето,
па той вели, йотговара:
- Ой, ле жени, ой, щурави,
не е кабил да го пусна
негов кабат най е голем,
той изтрепа цало село,
кабат му е да го бесат;
Та ка ща го, мори, пусна?
Ша научат на конакат
везирето и пашите,
ша си фанат мене за нег,
ша ма фанат и убесат.
Хапсандлшйка йотговара:
- А бре куджа, мили куджа,
мола ти са, кланам ти са,
отклучи му, изпусни го,
ревот си му до две жени,
плачат си му до шес деца,
и седехме ние у тех,
правиха ни голем икрам,
голем икрам, голем изет.
Па той вели, йотговара:
- Подай, мори, дивитето,
подай, мори, бела книга.
Да напиша църна писма
на сина му, на Юсуфа,
да събере до шес души,
до шес души кръвничарье,
да докарат сегям кона,
ама коне, щото фръкат,
да надварват суварие.
Книга дошла на Юсуфа,
та е собрал до шес души,
до шес души кръвничарье,
та е нашел сегям кона,
ама коне, щото фръкат.
Отишли са и вав Фюлбе,
стигале са вав четвъртак,
видел ги е хапсанджиа,
в касабота при рекота,
при кюприя, при конака,
та им е дал по сурвица.
Изкрътиле занданите,
изпуснале катилите.
Пропукале до три пушки,
до три пушки кръвничарски.
Заиграле суварие,
наехале катаните,
затръчеха нагор-надол,
да са бохтат сас москофа.
Па не било и москофа,
ами било кръвничарье:
Изкрътиле занданите,
изпуснале катилите,
щото клале, щото секле.
Изпуснале Алиш Пехливан,
щото изкла цало село,
пусто село, пусти Батак;
щото изкла старци, баби,
щото изкла булки, моми,
щото изкла максумето,
у рекота, до цръквота.
Избегал е Алиш Пехливан,
па си яхнал врана кона,
хем си яха, хем си плаче,
хем си реве, хем са моли:
- Ой, Юсуфе, ой, мой сине!
Кръвничарье, брате да сте!
Разиграйте бръзи коне,
не вървете във джадето,
ша ни стигнат суварие.
Удариле криви поке,
удариле Дермендере,
стигнале са в пуста Баня,
посред нощи - пръви петли.
Обади са Алиш Пехливан,
обади са на жените:
- Ой ле жени, две кадони,
две кадони - кукувици,
ес си дойдох, ес ша връва,
ша си връва в пусти Бабек.
Отишел е в пусти Бабек,
в Бабешкото голо село,
отишли са и кадони,
отишли са и децата.
Та е седел Алиш Пехливан,
та е седел фного-малко,
та е седел три години,
три години и полвина.
Една заран отзарана
достигнале, допаднале
в бабешкото пусто село
Синапчето и Тумбето.
Молили се, кланале се;
- Не бой ни са, Алиш ага,
Алиш ага, Алиш Пехливан,
нема нищо да ти сторат.
Раздадоха, бре, рушате,
по конаци, по забите,
кой сирене, кой си риби,
кой си риби, кой си масло.
Па си вели Синапчету:
- Хайда, хайда, аго Алиш,
не бой ми се, не мой мисли,
нема нищо да ти сторат,
никой нема да та пита.
Та са ворна Алиш Пехливан,
та си дое късно вечер,
кога стана три сахато,
тогаз влезе във селото,
пак не верва аго Алиш,
не хте иде у тях да спи,
ам отиде у сестра си,
у сестра си, у Терзове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.