167. ВЪСТАНИК

Том ІІІ: Исторически песни

Събрали ми са, ютбрали
трима-четирма даскали,
вяра са клетва сторили
народа да си пувдигнат,
пувдигнат, да гу пубунят.
Чи кой ми беше първие?
Иванчу Търновенчету.
Чи кой ми беше вторие?
Цанката Дюстабанката.
Чи кой ми беше третие?
Учител Киру Петрувич.
Чи са тръгнали, ютишле
у Ряуца на училищи.
Иванчу пушки извади
и на секиму пудади;
чи ги на тълич учиши,
съмси той със две играй.
Малку ли млогу пуучи,
тъкму ми ду три нидели.
Къту ги дубре изучи,
даде им дреи вуйнишки,
чи си дреити юбляква
и тънки саби впасава,
ръзвива байряк български,
на байрака са пишеши:
"Смърт или мила свубода!"
Ют де ги съзря тъз жина,
тъз жина, тъз изедница,
тя на пъшята юбади,
пъшята, русчюклията!
Пъшята абер пруводи
за триста черни арапи,
за триста бъшибузуци.
Те са при пъшята ютишле,
чи им пъшята думъши:
- Скору по-скору идети
ю Търнув града гуляма,
Иванча при мен дувдети!
Арапи слушат пъшята,
те са ю Търнув ютишле,
чи са Иванча ванъли,
та гу у Русчук зъвели,
на пъшя са гу придали.
Пъшя на чърдак съдеши,
с нъргиле тютюн пиеши.
Къту Иванча съгледа,
той на Иванчя думаши:
- Къквот си търсил, Иванчьо,
тъкоз си, олъм, нъмерил!
Той на арапи зъръче
букаи дъ му ударет,
а на ръцети - блезници,
та гу ю тумрък върлива.
Лижал и е малко ни млогу,
тъкму ми ду три месица,
ту газ са пъшя дусети,
чи ми й Иванчьо затворник.
Той на зъптии думъши:
- Скору ми Йванча дувдети!
Зъптии пъшя слушева,
те са Иванча ду вели,
пъшя му беши къдия,
той си истинтак прайеши
и си Иванча питъши:
- Я казвъй, казвъй, Иванчьо,
кой ти й, Иванчьо глъвъта?
Иванчьо право казвъши:
- Нъродъ ми йе глъвъта!
Втор гу истинтак питъва:
- Я казвъй, казвъй, Иванчьо,
кой ти й, Иванчьо, вуйскъта?
Иванчьо праву казвъши:
- Нъродъ ми йе войскътъ!
Трет iy истинтак питъва:
- Я казвъй, казвъй, Иванчьо,
кой ти й, Иванчьо, йетака?
Иванчьо право казвъши:
- Нърода ми йе йетака!
Пъшя са люту ръсърди,
той нъ зъптии думъши: -
- Скору гу в Търнув каръйти,
каръйти и гу вбесети
сред Търнув, насред пъзаря,
да види малу й гуляму,
да види, да са научи
как са тъй царсту събаря.
Зъптий Иванчьо прибраха,
каръва, йоще бийева,
приз сред гу Търнув приведва,
приз гулямъта чършия,
край неговути дурови,
дурови й къща висока.
Майка му в къщи сидеши,
ю къщи при пенджерити,
памучен чурап плитеши
и му бримкити читеши.
Куга на пенджер пугледна,
чи къко чудо видела:
зъптии карът Иванчя,
нъзад му ръце вързъни,
вързъни и укувани.
Кът гу майка му съгледа,
върли чюрапъ настръна,
бялъ си глъва юлови,
бели си кусми скубеши,
в собъ кът луда тичъши
и са ю стени биеши.
Кът я Иванчьо съгледа,
той си съатя извади,
съатя пузлътения,
и гу майка си давъши,
кът гу давъши, думъши:
- Я на ти, мамо, тоз съат,
негу дъ гледъш за мене!
Чи при бесилка дувели,
при бесилкъта два реда,
два реда турци й бългъри.
Турцити турски думава:
"Къкоту търсил, нъмерил."
Там си Иванчьо съгледа
своиту либи Тудорка;
Тудорка сълзи ронеши
и към Иванча гледъши,
той си глъвътъ пуклюмна
Тудорка с негу Да иди.
Къту със негу утиди,
той си пръстена извади,
пръстена гуденишкия,
на Тудорка гу пудади,
кът гу давъши, думъши:
- Я на ти, либе, тоз пръстен,
негу дъ гледъш за мене!
Тугаз са Йванчя дигнъли,
дигнъли дъ гу убесят,
че съ въжито скъсълу,
сички бългъри викнъва:
- Иванчьо си е праведен,
за правда Иванчьо ще иди!
Втори път съ го вдигнъли,
Иванчьо въжи улови,
чи на бесилка изкочи
и на българи думъши:
- Ой ви вас, мили бългъри!
Щу сте си ръце сгърнъли,
щу трайти, къко гледъти?
Щу ни си пушки земъти,
турците да си избием,
нъродъ дъ услубудим?
Дукуга ние ще търпим
тез турски черни неправди
тевните тежки дануци,
дануци, тежки вериги?
Тъй като каза Иванчьо,
той са пу въжи изпусна,
изпусна, йоще пудрусна,
чи са Иванчьо юбеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.