155. СТОЯН И ПАТРИКА

Том ІІІ: Исторически песни

Мама си й рожба родила,
име му й било Стоене.
В златна го й люлка люляла,
кат го й люляла, думала:
- Нани ми, синко Стоене!
Нани ми - расти, порасти!
Като си, синко, порастеш,
царството да си отървеш
от чужди ръце погански,
що ти е царство бащино,
бащино, още майчино!
Стоян мами си думаше:
- Мамо ле, стара майчице!
Много ме в сърце нарани!
Имам си сабя френгия
и дълга пушка бойлия,
и чифте кобур пищови,
и стар ми бащин боздуган,
царството да си отърва
от чужди ръце погански,
щом ми е царство бащино, -
бащино, още майчино!
Мама Стояну думаше:
- Стоене, синко Стоене!
Сичко, Стоене, ти имаш,
току си коню оседлай,
че стани рано в неделя,
верно се Богу помоли,
па войска, синко, събери.
Ал ща ти, мама, заръчам:
като си, синко, отидеш,
редом си войска нареди
по бърда и по планини;
и от никого се не бой,
току от гърци лукави,
лукави, още издатци,
щото й баща т издадоха
в Едрене града голяма,
с седямдест й две хиляди.
Там са го турци пленили,
Есйската му изтурчили!
Като си Стоян отиде,
редом си войска нареди
по бърда и по планини -
захвана всички боази,
фтичка не пуща да фръкне.
Че де го й зачул патрика,
патрика от Цариграда -
право при царя отиде
и на царя си говори:
- Царю ле, честит падишах,
честито да ти й царството!
Чул ли си, царю, разбрал ли
за Стоян млада войвода
ст голяма града Търново,
що са й с войска подигнал,
царството да си отърве,
че му е било бащино,
бащино царство, майчино?
Цар си Патрику думаше:
- Патрико, миллет башио!
Ази ща войска да пратя
срещу Стояна войвода -
седемдест и пет хиляди!
Войска си рано станала,
патрика си я поведе,
вървили, що са вървяли,
минали поле широко
настали гори зелени.
Като си Стоян погледна,
Стоян ми млада войвода,
с жълто си рогче провикна,
събра си сички войводи
и на войводи думаше:
- Войводи, млади юнаци
със кървавите байраци!
Който е юнак над юнак,
мястото ще го покаже.
Сички войводи думаха:
- На драго сърце ще идем
турчина да си изколим,
патрика жив да доведем!
Патрик излезе по-хитър:
той са от войска измлъзна!
Сички ми турци изсякли,
ал на ти яда голяма -
Патрик с арапи пристигна.
Стоян са назад повърна,
скри ми са в гъсти планини.
Патрик са в Стамбул озова
и на Султана говори:
- Царю ле, честит падишах!
Нали ти, царю, аз казах:
колкото стари остали,
сичките да ги изтурчиш,
децата да им поробиш,
попове да им изколиш,
владици да им избесиш,
черкови да им събориш,
тогаз щеш, царю, почина,
аз ща из наште да пратя,
те ще ти бъдат по-верни!
Цар си патрика послуша,
изпрати, та си изсече,
изсече сички попове,
избеси сички владици,
изтурчи млади юнаци,
събори сички черкови
и много от тях потурчи,
заплака мало й голямо!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.