146. ДЖЕЛЕПИ

Том ІІІ: Исторически песни

Тръгнале ми са джелепе,
джелепе да джелепуват,
и турци, мамо, и гърци,
л тия млади кауре.
Турските турски оратът
и каурете - каурски:
- Де ли на конак да идем,
хубаво да ни посрещнат,
и назе, и добри коне?
Томе джелепче думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
айдете, море, да идем
у Петко, у сиромаха.
Ако е Петко сиромах,
булката му е почетна,
булката и дъщерка му.
Хубаво ще ни посрещнат,
и назе, и добри коне.
Послушале го дружина,
та си отишле, отишле
у Петко, у сиромаха,
па на портите тропнале.
Излязла Неда Петкова,
Томе на Неда думаше:
- Хубава Недо Петкова,
къдя е, Недо, майкя ти,
майкя ти, Недо, баща ти?
Неда си Томе думаше:
- Бае ле, Томе джелепче,
ти нали знаеш, бае ле,
нашата сиромашина,
пустата недоносия:
тате е в село гарйя,
мама е на воденица
да меле селска ченица.
Томе си Неди думаше:
- Искаме, Недо, искаме,
у вази да нощуваме,
на нали няма майкя ти,
майкя ти, Недо, баща ти,
ние ще да заминеме!
- Бае ле, Томе джелепче,
заповедаите, бае ле!
Ако си няма майкя ми,
майкя ми, бае, баща ми,
къщата не са занеле!
Та па ги Неда въвела,
добри им коне приела,
по дворове ги развела,
в яхъри ги е въвела,
тури им сено зелено -
синята-бяла тентява
и кичестия карафил.
Та па е вънка изляла
наред ги Неда прездравва,
наред им ръка целува.
Па е във къщи влезнала,
изнела леен сребърен
и тоя ибрик позлатен,
наред им Неда полива,
наред им пешкир мяташе.
Кога на Томе да метне,
Томе й пешкир не прие,
даде и кемер жълтици
и на Неда думаше:
-Хубава Недо, хубава,
я земи кемер жълтици,
та купи, Недо, що трябва,
гостите да си посрещнеш,
хубаво да ги нагостиш!
Кога е било зарана,
Томе си Неди думаше:
-Хубава Недо Петкова,
ти, като доде майкя ти,
ти да й кажеш, Недо ле:
"Мамо ле, стара майчице,
доодй Томе джелепче,
щоту сякуга добди;
скришом се за мен погоди!"
Неда си Тому думаше:
- Бае ле, Томе джелепче,
недей се със нас подсмива,
азе ти не съм прилика,
ние сме хора сиротни,
а ти си момък джелепин!
Томе си Неди думаше:
- Хубава Недо Петкова,
сега ще вярваш и не щеш,
на кога бъде събота,
доле във поле под село,
девет топане да топнат
и девет свирки да свирнат,
аз ще за сватба да дойда.
Ти ще тогава повярваш.
Неда майци си не каза,
че се е скришом годила
за Томе, за джелепина.
Кога е било в събота,
Неда отишла, отишла
по село вълна да влачи.
Нещо се гласи зачуло
доле във поле под село:
девет.топана топнаха
и девет свирки свиреха.
Къдя ги Неда зачула
и тя тогава повярва,
та си е дома отишла,
та па макя си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
доодй Томе джелепче,
щоту сякуга добди,
даде ми кемер жълтици,
скришом се за мен погоди
и сега иде за сватба.
Недкина майкя продума:
- Хубава Недо, хубава,
като си, мама, знаяла,
защо ми не си казала,
отзаран баща ти да запрем,
волеца да си заколим,
сватбата да ти посрещнем?
Токо са това думале,
още го не издумале,
ето ти Томе че иде.
Па на баба си думаше:
- Бабо ле, стара майчице,
дай ръка да ти целувам,
прости ми Неда хубава!
Извади кемер жълтици,
на баба си ги подаде
сватбата да си посрещнат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.