142. ТРЪНКОВКИ МОМИ ЖЪТВАРКИ

Том ІІІ: Исторически песни

Голямо чудо станало
в Трънково село голямо.
Събрали са са, набрали
Емин бей, чифликсайбия
и поп Никола от Арабаджиево,
та са чудяха, мисляха
как меджия да съберат,
на Емин бей, чифликсайбия,
житото да му съберат,
сусаме и жълти проса.
Поп Никола дума Емин бей:
- Емин бей, чифликсайбио,
я ща да ида, да ида
в Ески Заара града голяма,
спирта ракия да взема,
уфаклък да си разваля,
на жетваре гюнлук да платя,
ти иди, Емин, ти иди
в Бештепе село голямо,
та си събери, Емин, набери
тамошни моми и момци
и карагьозум невясти,
та ги, Емин бей, доведи
в Трънково село голямо;
и трънковки моми събери,
та ги на нива заведи,
житото да ти съберат,
сусаме и жълти преса,
та че си, Емин, избери
три моми, до три хубави:
едната, Емин, на тебе,
другата на бюлкж капу башия,
третата, Емин, на меня.
Като ги Емин забера
и ги на нива заведе
сусаме да му омъкнат,
сусаме и жълти проса.
Сички са моми събраха,
момите, още й булките,
та му сусаме мъкняха
и му просата жъняха.
Кога вечера настана,
Емин бей, чифликсайбия,
той си жетваре призова
в негови дълги чифлици,
гюнлюци да хми изплати,
й вечера да ги нагости.
Как ги Емин бей нареди
на негова дълга терпеза,
и си Емин бей избера
три моми, до три трънковки:
двете бяха близнета,
а третата мома беше
лелна им щерка Марийка.
Та че ги Емин бей заведе
в три ката куле високо,
та спирта ракия служаха
и му диван стояха.
Кога вечера настана,
люта го дрямка накачи.
Момите си са сдодумват:
- Хайдите, сестро, хайдите,
пояси да си съберем.
на пенджури да ги завържем,
на пояси да са спуснеме
от три ката куле високо.
Една след друга се спускаха.
Като на земя падняха,
като от три дни умряли.
Кога са зора зазори,
момите си са сдодумват:
- Хайдите, сестро, да идем
при Еминагови овчаре.
Сички са вярно думали,
станали и са тръгнали
и при овчаре отишли.
Овчарето ги видели
и във шумата укрили.
Кога утрина настана,
овци на поле отиват
и момите с овци вървяха,
и по земята лазяха,
Емин бей да ги не види.
Кога Емин бей замина
и си овчаре попита:
- Иванчо, младо овчарче,
не видяхте ли, Иванчо,
сттук три моми да минат?
Овчаре думат Емин бей:
- Емин бей, чифликсайбио,
от сзаран сме тукана,
не сме видяли три моми,
три моми, до три трънковки.
Кога Емин бей замина,
Иванчо дума три моми:
- Три моми, до три трънковки,
вие ми забегнете, моми,
в Карабунар село голямо,
у Щеря зингин чорбаджи.
Стана ги Иванчо заведе
у Щерьови дълги чифлици
й под хамбаря ги затвори
и със тръне ги обгради,
Емин бей да ги не найде.
Кога Емин бей отиде
в Карабунар село голямо
у Щеря зенгин чорбаджи,
и си на Щеря думаше:
- Щерьо ле, зенгин чорбаджи,
що има под твоите хамбаря,
та си ги с тръне обградил?
Щерю Емин бей думаше:
- Емин бей, чифликсайбио,
я си имам до пет свини,
пет свини с по пет прасета,
и съм прасета затворил,
и съм ги с тръне обградил.
Емин бей вяра не хвана
и си трънето разгради
да види под хамбаря що има:
не види мсми трънковки,
най види дребни прасета.
И си Емин бей отиде.
Кога по пътя минува,
три мсми, до три трънковки
Щерю си жетва женяха.
Емин бей край тях минува
и за три моми питаше:
- Жетваре, вие, оракчия,
не видяхте ли да минат
три моми, до три трънковки?
Сами са моми женали
и си са пясня пяели:
"Де са е чуло, видяло,
христиански поп да предава
своята вяра христианска."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.