14. ПОГИНВАНЕ НА ЦАР ИВАН ШИШМАН

Том ІІІ: Исторически песни

Сон сонила софийска кралица,
сон сонила и сон бълнувала:
насред се е небо пропукнало,
ситни звезди по земя паднале,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него - Звездица-денница,
и она е кървава изгрела.
Проговаря Еница кралица:
- Чуеш мене, Шишманине Яне,
що горък съм сънок сънувала:
насред се е небо пропукнало,
ситни звезди наземи паднале,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него звездица-денница,
и она е кървава изгрела.
- Чуеш тизе, Енице кралице,
що сон казва, що во книга пише:
щото се е небо пропукнало,
оно се е царство пропукнало,
пропукнало и че да пропадне,
че пропадне и че се изгуби -
старо кралство, българското кралство;
а щото са звезди попадали,
това си е българската войскя:
че изпадне войскя, че изгине,
че да гине нашиот стар братец,
стари братец, сам цар Иван Шишман;
че погине Михаил Василич.
А що си е месец кървав изгрел,
а по него звездица-деннкца
после них чем и я да загинем,
а по мене тизе че загинеш!
Докат они това си думали,
книга стигна от Костенец града,
дойде книга на Шишмана Яне:
"Скоро бърже, Шишманине Яне,
да собереш три иляде войскя,
па да дойдеш на Костенец града,
Костенец го турци обградиха,
иар Шишмана на тесно туриха!"
Ка прочете Шишманине Яне,
ка прочете тая бърза книга,
он е ссбрал три иляде войскя,
че я води на Костенец града;
я оно го любе не пущило,
Яна любе, Еница кралица,
дору слънце рано да изгрее,
Еница е пустинка гъркинка,
не я грижа за българско царство,
но я грижа за своего мъжа...
Ала ето втора книга стигна:
"Сбери войскя и да стигнеш скоро
на онова Ихтиманско поле,
царя гонат и че го настигнат,
че ухватат Михаил Василич!"
И тогай го любе не пущило,
дору слънце на ручок не дойде.
Ала ето трекя книга стига:
"Скоро, скоро, Шишманине Яне,
да пристигнеш, войскя да доведеш,
да доведеш пет иляде войскя:
затвориха Василич Михала,
че погубат и царя Шишмана!"
И тогай го любе не пущило.
не послуша Шишманине Яне,
не послуша свое първо любе
и си псйде в Ихтьманско поле,
и си пойде на воз река Искър,
Искър тече кървен и пороен
и си носи юнашки калпаци,
цели трупе, ръце от юнаци;
Искър гази премлада девсйкя,
Искър гази, та калпаци лови.
Проговори Шишманине Яне:
- Хвала тебе, премлада девойко,
защо ловиш юнашки калпаци,
улови ми трупе от юнаци,
да ги видим кои са, какви са
я хвати ми там оная ръка!
Проговори премлада девойка:
- Не си сакам, слезни, хвати си я!
Я си имах три брата юнака,
сите беха на войскя стишле,
сгодьха се во Костенец града
и тримата у бой са паднале,
та им тражим три добри калпаци,
да не би им у них книга нашла,
та да видим що ти нарачуе.
Засрами се Шишманине Яне,
па отседна от своето конче,
та си хвати ръка от юнака,
на ръката пръстен бурмалпя,
на пръстена "Иван Шишман" пише.
Па се дръпна Шишманине Яне
и се метна на врано си конче,
и повикна, що го сила държи:
- Що стоите, момци, що гледате?
Погубен е сам цар Иван Шишман..
Я аидете налево да идем,
да тражиме Василич къде е,
дано барем него да найдеме!
Тръгнале са налево да идат,
излеле са в Ихтиманско поле,
стигнале са пред Ступена града,
с пушки турци градо обградиле,
с маждраци са караул оплеле.
Ка ги виде Шишманович Яне,
юруш стори, караул изсече,
юруш стори и у градо влезе.
А тамо бе Василич затворен.
Проговори Шишманович Яне:
- Прости мене, Василичу брате,
дай ми воля сега да погубим,
да погубим сва турска ордия,
да те водим у София стара.
Проговори Михаил Василич:
- Не прощавам и воля не давам!
Къде бе ти, по-напред да дойдеш,
сега вече мина щиро време:
турска войска вред е напълнила,
я не знаем, къде ми е тато!
Разлюти се Шишманович Яне,
та си юзе нему остра сабя,
та си пойде воз турска ордия,
що докачи, све на нож удари,
па се врати и у градо ойде.
Проговори Шишманович Яне:
- Хвала тебе, Василичу млади!
Прости мене ти, мой мили брате!
Дай ми воля сега да погубим,
да погубим сва турска ордия,
да те водим у София стара!
Проговори Михаил Василич:
- Не прощавам и воля не давам!
Защо тизе първи път не дойде,
сега вече мина щиро време!
Па се върна Шишманович Яне,
повърна се въз турска ордия,
да погуби сва ордия турска.
Бог да бие една дърта баба.
що научи турци-еничаре -
пращали я и она им каже:
- Хвала вази, турци-еничаре,
българи са силни и инати,
а па Яне - много арен юнак,
они вази тува че погубат.
Ви търчете на Искър на моето,
извърляйте ваши остри саби.
Върлете ги на Искър на моето,
на Янете коньо не е кован,
ега му се коньо убодеше,
убодеше от острите саби.
Послушаха турци-еничаре,
послушаха тая стара баба,
па върлиха нихни остри саби,
върлиха ги на Искър на моето.
Минал моето Шишманович Яне,
убола се неговата коня,
с него падна Шишманович Яне,
па е паднал на острите саби
и се ранил на неколко места;
стигнали го турци-еничаре,
отсекли са нему руса глава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.