126. ПЕТКО НАЙДЕНОВ

Том ІІІ: Исторически песни

За зло харачар излезе
по Ловешката нахия:
редом по села ходеше,
та си харача вадеше,
ред доде и до Гложене:
наред хората караше,
та си харача плащаха,
та им книгите даваше.
Ред беше дошло до Петка,
капетан Петка Найденов -
кому по книга, кому две,
Петку са дали три книги:
едната беше за него,
втората беше за брат му,
а третата - за баща му.
Петко беше се оженил,
та бе харашлек довършил,
та нема Петко да плати,
книгите да си уземе.
Харачар Петка затвори
у тази Генча чорбаджи,
вов тази маза дълбока.
Малко бе Петко поседял -
до два дни и до две нощи.
Като третата настана,
Петко вратата изкърти,
вратата сас багламите,
па си у дома отиде,
та па майци си викаше:
- Я излез, мале, прости ма,
че ще далеко забегна
вов Влашка земя широка
от моите върли душмане,
колкото турци - българе.
Майка си Петка проважда
и Петковата булчица.
Булчица сълзи ронеше
и Петку жално думаше:
- Кадя ма, Петко, оставяш
младичка, още глупава;
не можа прежда да преда,
камо ли вов стан да тъча.
В една нощ Петко премина
вов Влашка земя широка.
Текмо до девет години:
зиме бе чуждо ратайче,
лете бе младо желепче.
Купува стока, продава,
спечели пара хубава -
до седемдесе хиледи,
хиледи бели грошове.
Кога са Петко накани
дома си да си пододе,
да види стара майчица
и младата си невяста,
то са скарале два царя,
два царя, два господаря:
цар Махмуд и цар Николай
за тази земя широка.
Надвил беше цар Николай
сас тези тежки топове,
сас московското джепане;
по Дунав скели заптисал:
не може птичка префръкне,
опет през Дунав да доде,
камо ли чиляк да мине!
Петко при царя излезе.
Царя си Петка гледаше
и благо Петка питаше:
- Че откадя си, юначе?
Петко си царю думаше:
- Азе съм, царю, от Турско,
от това село Гложене,
че сам си, царю, забегнал
от моите върли душмане.
Аз искам с тебе да върва,
юначество да покажа.
Тогаз му царя хариза
дванайсе полка солдате,
солдате, още казаци,
Оряхов да си сардиса
от четиритя кюшета,
на пепел да го направи.
Петко Оряхов сардиса
от четиритя кюшета,
та го на пепел направи;
еас кола пари изкара,
та ги назаде проводи
до московската кралица.
Робини ни щя да роби,
че си са Петко надея
в София града да иде,
София да си разбие,
млади робини да роби,
софишки бели кадъни.
В София има аянин,
той беше чиляк разумен:
като чу ч иде московец,
той си салахар изкара,
та си патища правеха
сас добро Петка да срещнат,
че ще с московци да доде.
С дсбро си Петка срещнале,
срещнале и поклониле.
Петко си влезе в София
и нищо пакос не прави.
Книга му доде от царя,
от царя, от Николая
Петко са върне назади -
и са московци върнале,
през бели Дунав минале.
Петко си оста вов Турско.
Защо си миром не седя!
Хайдутин Петко отиде
по българеиски камен мост
из този гъстак папурек:
за зло пашата минува,
пашата, Разградлията.
Сам си кихая излезе,
та на пашата думаше:
- Ти майка, пашо, ти баща,
не може чиляк да мине
от тойзи Петка Найденов,
от това младо юначе.
Пашата сгърне папурек,
намери Петка с дружина.
Додето Петка фанале,
до девет души посякъл.
Па го вов Плевен завеле
и пашата му думаше:
- Де гиди, Петко Найденов,
де гиди, млад капетанин;
това ти не е Оряхов
турците живи да ловиш,
през Дунав да ги префърляш!
Тугиз са Петка посекле
на тези черни буклуци:
сал му са врате отсекле,
гръцманя му оставиле,
та си се Петко помачи
до три дни и до три нощи,
па са сас душе раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.