122. КУЗМАН КАРЕМАН (КУЗМАН КАПЕТАН)

Том ІІІ: Исторически песни

Собрале ми се, собрале,
ей чорбаджии оридски
и кметоите оридски;
отишле дури на сарай
кай той ми бего Джеладин.
Тие му велат, сборуват:
- Дей гиди, бего Джеладин!
Ние сме дошле до тебе,
голема давия чиниме
на той му Мурат хайдутин!
Турчин булукбаш некиме,
каурин булукбаш сакаме,
на сета каза оридска,
на сите села оридски,
селата да ни дочува,
раята да ни повела,
айдути да ни разтера,
Мурата да го напади!
Тогай му бего велеше:
- Слушате вие, кметои
и чорбаджии оридски!
Лели сте нашле мунасип,
каурин булукбаш да бидит,
и я сум каил, бре, сос вас!
Кого сте нашле мунасип,
овдека донесете го!
И я да прашам-допрашам
дали е вредно, най-иредно
за булукбаша да бидет
на сета каза оридска
на сите села оридски,
раята да ми повела,
селата да ми дочува,
айдути да ми разтера,
Мурата да ми го фати!
Колко ми бего дорече,
Кузман се качи на сарай,
бакна му пола и рака,
на той ми бего Джеладин:
- Дей гиди, бего Джеладин!
Зашчо си викал по мене?
Еве сум бърго кай тебе!
Бего му вели, сборува:
- Дей гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
За тебе нашле мунасип
сите кметои оридски
и чорбаджии оридски,
ти да му бидеш булукбаш
на сета каза оридска,
на сите села оридски
селата да му дочуваш,
айдути да му разбъркаш,
али си вредно, най-вредно?
Кузман му вели, сборува:
- Де гиди, бего Джеладин!
Я сум си вредно, най-вредно
за булукбаша да бидам,
в къре булукбаш ке шетам
низ сета каза оридска,
селата ке си дочувам,
раята ке си повелам,
айдути ке ти разтерам,
Мурата ке си го фатам,
главата ке му я земам,
кай тебе ке я донесам!
Ам сакам кефил от тебе,
зашчо сте турци неверни,
теб ке ти атер останит,
после ти ке ме загубиш!
Бего му вели Кузману:
- Дей гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
Сите чорбаджии сет кефил
и кметоите оридски!
Кузман му вели, сборува:
- Дей гиди, бегу Джеладин,
яз неким кефил рисянин!
Ми и дочула Анката,
Анка Кузману сборува:
- Не бери гайле, Кузмане,
аз сум си кефил за бегот
со мажко дете на раце!
Тогай ми бего велеше:
- Дей гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
Яз ке ти найдам сеймени,
сеймени, млади момчина,
момчина, арнаутчина:
шчо можат лесно да станат,
шчо можат бързо да одат,
шчо можат нишан да търгат,
низ пръстен куршум да проврат.
Кузман му рече на бегот:
- Дей гиди, бего Джеладин!
Яз некем турци-сеймени,
яз ки си клаам рисяни.
Тръгна ми Кузман Кареман,
отиде в село Търново
и си го найде Митрета,
Митрета, юнак търновче,
- Дей гиди, Митре Търновче!
Али си другар со мене?
Яз ки си бидам булукбаш.
На сета каза оридска,
на сите села оридски,
ти да ми бидиш баш чауш!
Митре со вчасот кандиса.
Оттука шчо ми станаа,
пойдоа в село Бучино,
ми го викнаа Трайчета,
Трайчета, юнак бучинче.
Кузман го праша, разпраша:
- Дей гиди, Трайче Бучинче!
Ал идиш другар со мене?
Яз ке си бидам булукбаш,
на сета каза оридска,
на сите села оридски,
яз ке си бидам булукбаш,
Митре ке биди баш чауш,
ти да ни бидиш байрактар!
Тогай се Трайче провикна:
- Дей гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
Яз съм си каил и вреден,
яз да ти бидам байрактар.
Излезе Кузман Кареман
низ сето село Бучино,
пособра, шчо ми пособра,
до двайсетмина бучинци,
шчо можат бързо да одат,
шчо можат лесно да станат,
шчо можат нишан да търгат,
низ пръстен куршум да проврат!
Тръгна ми Кузман Кареман,
поведе верна дружина
низ тие села оридски,
низ тая каза орндска.
Дори ми Кузман киниса,
Бог да го бие Мурата,
голем ми пакос направил:
расипал село Върбяни -
триесе апсои ми вързал
и сам си попот върбянски.
Отиде Кузман Кареман,
отиде в село Долнени,
разпушчи млади сеймени
низ село да си ручаят.
Кузман се качил на амбар,
по него Митре Търновче,
по него Трайче Бучинче.
Колко ми Кузман седнало,
абер дойде от Върбяни:
- Дей гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
Зашчо не зеде на душа,
кога си било не вредно,
баш булукбаша да бидиш?
Бог да го бие Мурата,
селото ни го расипа,
трийсе апсои ни забра
и со них попот върбянски!
Колко Кузману кажая,
Кузман ми рипна от амбар;
одошчо малце подрипна,
амбаро ми са затресе.
По него Митре Търновче,
одошчо малце рипнало,
плочи на земи паднале;
по него Трайче Бучинче,
одошчо малце рипнало,
скалите ми й откорнгл.
Кузман му вели Митрету:
- Дей гиди, Митре Търновче,
собери двайсет сеймени,
бърго овдека да дойдат!
Подвикна Митре Търновче:
- Слушайте, двайсе сеймени,
стегайте пинци ремейне,
на танки пушки кремейне,
во тагарчици лебои,
бърго овдека дойдете!
Сите ми вчасот втасая.
Кузман му вели, сборува:
- Дей гиди, верна дружино!
Ние не ойме по пато,
ние ке ойме без пато,
низ Галичката планина!
Кога се зора обзори,
Кузман му вели Митрету.
- Йзлези, Митре Търновче,
подуши како душалка!
Ал негде трага ке найдиш,
дали е Мурат заминал,
али е от нас по-назад?
Излезе Митре по-напред,
подуши како душалка,
нигдека трага не найде,
наназад бръго се врати.
Пушчил ми Кузман Кареман
дваица млади сеймени,
на Гурчиново бачило
Гурчина да го прашаат:
али е Мурат поминал,
али е назад останал.
Ако е назад останал,
бърго абер да донесат!
Пойдоа двайца сеймени,
Гурчина си го прашаа:
- Дей гиди, Гурчин кеая!
Кузман здрав-живо ти пушча,
те моли право да кажиш
али е Мурат заминал,
али е назад останал?
Гурчин му вели, сборува:
- Слушайте, двайца сеймени!
Не ми е Мурат заминал,
току е от ваз по-назад,
овде му ручек нарача.
Ние му ручек готвиме,
под онаа сенка ладовна,
на онаа трева зелена,
кай онаа вода студена;
тува ке Мурат пладнува!
Кузман нека се не бои,
Мурат нема много юнаци:
първо е Мурат айдутин,
по него ми е Голдервиш,
по него ми е Църн Арап;
Кузман нека се не бои,
арно метериз да фати.
За се шчо чуя сеймени,
право кажаа Кузману.
Отиде Кузман Кареман
на Гурчиново бачило,
кай тая сенка ладовна,
кай тая трева зелена,
кай тая вода студена.
Тамам метериз нареди,
Кузман му вели, сборува:
- Слушайте, верна дружино!
Дори не пукне мой далян,
даляни да не върлате!
Колко се Кузман нареди,
довтаса Мурат айдутин
со шейсемина сеймени.
Кондиса Мурат под сенка,
на тая трева зелена,
при тая вода студена.
Донесе Горчин ручеко.
Ручая, се наручая.
Тогай се Мурат провикна:
- Станете, моя дружина!
Ватете оро латинско,
запейте песна бугарска!
Сета дружина станале,
ватия оро латинско.
Напре се вати сам Мурат,
по нег се вати Голдервиш
и по него е Църн Арап.
Запеяа песна бугарска:
"Де гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
Бечвите ти са настрана,
со каурката пострана;
кога си, Кузман, невредно,
Мурата да го отепаш,
зашчо се, море, нафакяш?"
Тогай се Кузман разлути,
търгна ми пушка далянка,
Мурата г удри во колкот.
Търгна ми Митре Търновче
и ми го удри Църн Арап;
търгна ми Трайче Бучинче,
Голдервиш не ми го удри.
Бог да го бие Голдервиш,
него го куршум не дупи!
Търгная двайсе сеймени,
двайсемина ми падная.
Голдервиш ми се разлути,
турил ми в уста ятаан,
право ми търча Кузману.
Тогай се Кузман уплаши:
- Дей гиди, Митре Търновче!
Голдервиш куршум не бке,
той ке не лошо расипи!
Митре му вели, сборува:
- Не бери гайле, Кузмане,
ако го куршум не бие,
моите пищоли са пълни
со петлиците сребрени;
яз ке го добро пречекам,
а лошо ке го изпратам.
Търгна ми Митре Търновче
и ми го удри Голдервиш
мегу двете иърни очи.
Голдервиш падна на земи,
извикна гласей високи:
- Алал ти кръвта, Кузмане,
и ако умрам, не жалам,
баре от юнак загинав!
Бог ми го убил Мурата,
си явна бързана коня,
отиде в село Сливяни...
Кузман му вели, сборува
на своя верна дружина:
- Дружино верна, сговорна!
Земете глава дервишка,
дервишка глава, арапска,
пушчете трийсе апсои,
Трайче ке оди со ними,
Митре Търновче со мене.
Бърго ние да търчаме,
Мурата да превариме,
главата да му земеме,
да н'оди в града Орида!
Излезе Кузман Кареман,
замина село Сливяни,
кай тая река Сливянска,
под моето фати метериз.
Помина Мурат айдутин
со десетмина сеймени,
търгна ми Кузман Кареман,
удри Мурата во сърце,
по него търгна дружина,
десет сеймени падная.
Излезе Митре Търновче,
Мурату глава му зеде.
дори му глава зедоя,
сета дружина втасала.
Дочул ми бего Джеладин,
оти е Мурат отепан,
тогай се много разлюти.
Ми пушчи двайца гавази:
- Одете, двайца гавази,
кай ке сретите Кузмана,
главата да му земете,
овде живо да не дойде!
Киниса Кузман Кареман
шчо собрал глайте в дисаги,
тоари негоа дружина,
право ми оди в Орида
на бегот да и отнеси.
Одиа, шчо ми одиа,
на пат сретоа гавази.
Бог да юбие гавази,
арнаутски сбор чинеа,
Кузмана да го загубат!
Митре Търновче й разбра,
Митре Кузмане сборува:
- Търгай, Кузмане, даляно!
Овие двайца гавази,
живи да не и пушчиме,
тие нам ке не загубат -
Джеладин бего е пушчил!
Търгнаа Кузман и Митре,
отепаа двайца гавази
и ним му глайте зедоа.
Дойдоа града Орида,
ми приближиа до сарай.
Наредил бегот сеймени
Кузмана да го пречекат,
тува да ми го погубат,
Митре Кузману сборува:
- Дей гиди, Кузман Кареман,
Джеладинбегов капидан!
Остани назад по мене,
аз ке излезам пред тебе!
Бог да го убке Митрета,
сабя си зеде во уста!
На тие люти сеймени
Митре му вели, сборува:
- Слушайте, турци неверни,
немой да рака крените,
оти ушче моява сабя
в кърве не сум я натопил,
да не я кренам сабява,
парче от парче ве праам!
Бог да и бке сеймени,
сите в земи се опулия,
ни един рака не крена.
Помина Кузман Кареман,
Митре Търнсвче му вели:
- Йзлези, Кузман, пред мене,
качи се горе на сарай,
кай той ми бего Джеладин!
Излезе Кузман Кареман
при той ми бего Джеладин,
шчо му й даде глаите
от тие клети айдути.
На бего му падна не арно,
никаков сбор му не рече;
и ми излезе Анката,
Кузману бакшиш му даде:
танкана пушка дебранска,
острана сабя латинска,
чифте пищоле тетовски:
- Алал да ти е, Кузмане,
твоето големо юнаство!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.