118. ДИМИТЪР ХАДЖИТОШЕВ

Том ІІІ: Исторически песни

Мама Димитру думаше:
- Димитре, сине Димитре,
ни уди, мама, в Кунино,
в Кунино и Радювене:
ни карай сиромасите
на рамо дърва да носят,
тежки кириши да бичат,
жените пясък да носят
и дечица им да плачат,
пък ти ги с камшик да бийш!
Че ти са канят кунинци,
кунинци и радювенци:
голям щат фирман да пишат,
на паша ша го проводят:
пашата ша та убие,
пашата ша та затрие.
Димитър дума мами си:
- Не бой са, мале, не бой са!
Колко си жена глупава!
Мен паша не ма убива,
мен паша не ма затрива;
мен ми й пашица сестрица,
а пък пашата побратим.
Димитър мама не слуша.
че във Кунино отиде,
в Кунино и Радювене,
заправи кули високи
и кара сиромасите
на рамо дърва да носят,
тежки кириши да бичат,
жените пясък да носят
и дечица им да плачат;
пък той ги с камшик бияше.
Че са събрали кунинци,
кунинци и радювенци,
голям са ферман писали
и на пашата пратили.
Пашата ферман разчете,
то на фермана писано:
"Аман сме, пашо, викнали
от Врачан Димитър чорбаджи.
Немаме рахат да одим,
нито ний, нито жени ни.
Заправи кули високи,
че кара нази сюрмаси
на рамо дърва да носим,
тежки кириши да дигаме,
жените пясък да носят,
пък дечица им да плачат
и със камшик ни той бий!"
Пашата дума гавази:
- Ой ми ва вази, гавази!
Скоро в Кунино идете,
в Кунино и в Радювене.
Там си Димитра найдете,
найдете и намерете,
и тук да го доведете!
Че си гавази станали,
станали и са отишле
в Кунино и Радювене
и са Димитра на идел и,
найдели и намерили
на беглишкото кафене.
Като ги видя Димитър,
прав ми на крака той стана
и на кафеджи задума:
- Скоро кафето сварете!
Скоро чибуци пълнете,
гавази да почерпиме!
Гавази думат Димитру:
- Врачан Димитър чорбаджи!
Ний не щем кафе да пием,
нито чибуци да палим.
Я хайде, хайде, Димитре,
пашата за теб проводи!
Димитър дума гавази:
- Ой ми ва вази, гавази!
Гавази, ша ви са моля
право на мен да кажете:
защо ма вика пашата?
Гавази му отговарят:
- Ний си не знаем, Димитре,
защо та вика пашата.
Димитър дума гавази:
- Ой ми ва вази, гавази,
постойте и почакайте,
доде си ида у дома,
да облека руба чофена,
чофена руба сърмена,
тогаз воз паша ша дода!
Димитър у тях отиде,
Димитър дума мами си:
- Я ми дай, мамо, я ми дай
чофена руба сърмена,
че въз пашата ша ида,
пашата за мен проводил.
Мама Димитру думаше:
- Димитре, сине Димитре,
седи, Димитре, не оди,
пашата ша та убие,
пашата ша та затрие!
Димитър дума мами си:
- Колко си жена глупава,
мен паша не ма убива,
мен паша не ма затрива!
Че са Димитър премини
с чофена руба сърмена.
Че си кончето възседна,
че са кончето обърна
и си Димитра ухапа
на ръка, на дясно рамо.
Тогиз Димитър са сети
че паша ша го убие,
че паша ша го затрие.
Димитър дума мами си:
- Дай, мамо, ръка, прощавай,
дай ръка да ти цалуна;
че ма кончето ухапа,
на ръка, на дясно рамо;
пашата ша ма убие,
пашата ша ма затрие!
Майка му жално заплака,
заплака, жално задума:
- Димитре, име убаво!
Димитре, име чутовно!
Нали ти мама думаше,
думаше и уртоваше -
не оди, мама, в Кунино,
в Кунино и в Радювене.
Не карай сиромасите
на рамо дърва да носят,
тежки кириши да дигат,
жените пясък да носят,
пък дечица им да плачат
и ти с камшик да не биеш;
че ти са канят куненци,
куненци и радювенци;
голям щат ферман да пишат,
на паша ша го проводят,
пашата ша та убие,
пашата ша та затрие!
Стана Димитър, замина,
че въз пашата отиде.
Като го видя пашата,
той са от кьошка провикна
- Ой ми ва вази, гавази!
Скоро Димитра върнете,
да го не видят дечата;
че ми главата отива,
мойта зарад неговата!
Ами Димитра водете
на беглишката салхана,
там му главата земете!
Тук въз мене я донесете!
Трупа му в Дукав фърлете!
Като Димитра повели,
Димитър им са моляше:
- Ой ми ва вази, гавази!
Я ма пуснете, гавази!
Язи въз паша да ида.
два лафа да му продумам!
Гавази думат Димитру:
- Я върви, върви, Димитре!
Квото ша кажиш на паша,
ти си го кажи на нази!
Пак им са моли Димитър:
- Я ма пуснете, гавази,
аз да си ида у дома,
дечата да си повидя,
армаган да им занеса!
Гавази думат Димитру:
- Врачан Димитър чорбаджи!
Ний ша си земим армаган,
дома ти ша го занесем!
Като си позна Димитър,
че ша му земат главата,
пак си той моли гавази:
- Ой ми ва вази, гавази,
я повикайте попове,
добре да са изповядам,
че съм си много греховит,
през пости блажно наред ял.
Гавази думат Димитру:
- Врачан Димитър чорбаджи!
Ний ша та изповядами.
Димитър дума гавази:
- Ой ми ва вази, гавази,
постойте и почакайте,
дуде си руба съблека,
чофена руба сърмена,
руба да не са накърви,
на деча да я оставя.
Току издума Димитър
и те му глава отсекли,
трупа му в Дунав фърлили,
глава на паша занесли.
Щом му главата отсекли,
измикярче си дофтаса,
назад му конче повърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.