|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
117. ПОМАК ПАНЧООЛУ
Том ІІІ: Исторически
песни
Книга пише юнак Панчоолу,
та я праща брату побратиму,
байрактару, Нану българину:
"Много здраве, Нано българине,
я собери български юнаци,
ако можеш до десет хиляди,
па да дойдеш вов Ловеча града,
да помогнеш брату Панчоолу,
че си иде на мене садразам,
води турци, води еничаре,
па низаме и табор читаци.
Иска мене садразам да хване,
да ме вежи като вакло ягне,
да ме води во Ловеча града,
по ловешки улици широки,
да ме беси на сухата върба!"
Прочел книга Нано войводата,
прочел книга, юнаци събира;
посъбрал е български юнаци,
посъбрал е до десет хиляди,
па побързал да помогне брату.
Срещнале се турци с помаците,
с помаците, още с българете;
турци режат, а помаци колат:
зачервиле ниви и ливаде,
кърви текат - вода от планина,
а трупове, как снопе на нива.
Провикна се юнак Панчоолу:
- Чуй ме мене, царски садразаме,
аз съм помак, помашко коляно
не съм роден от бяла туркиня,
не съм повит в кадифе, коприна,
не храних се ни мазно, ни сладко;
мен ме роди червена българка,
повила ме вов букова шумка,
отрасла ме под бука зелена,
хранила ме с кукурузно брашно,
учила ме с турчин да не пия,
научила турчина да коля.
Махна сабля и отсече глава,
гурска глава, глава садразамска.
Ловешко (Каравелов-Съч. 1, с. 145).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.
|