|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
115. СМЪРТТА НА АЛИ ПАША ЯНИНСКИ
Том ІІІ: Исторически
песни
Фросина седит на врата,
на шарен гергьеф везеше,
лицето сънце грейеше.
Помина, шчо ми намина
от Али паша граматик,
Фросина ми я догледа.
Фросине шчо е велеше:
- Фросино, моме Фросино!
Скри си го лице хубаво
во копринена шамиа;
на диван седит пашата
со шарената дульбиа,
да н те, Фросино, догледат,
да не ти пушчит гавази,
да не ти тебе наръчат
вечер да готвиш вечера;
да не ти дойдит на конак!
Кога граматик сборвеше,
сеир пашата чинеше
со шарената дульбиа.
Ушч речта не ми дорече,
ето се дваица гавази,
от Али паша пратени;
на Фросина е велеет:
- Фросино, моме хубаво!
Здраво-живо от Али паша,
много те паша поздравят,
вечер да готвиш вечера:
во шареното одайче
миндери да изпостелиш,
пашата да го пречекаш!
Халал йе било Фросине,
бърго им джуап даваше,
ич гайле шчо им немаше:
- Хай море, двайца гавази,
от Али паша пратени!
Здраво-живо Али пашу,
много го паша поздравям;
да не се мамит да идит:
вечер - вечера не готвам,
одайче не изпостельвам,
не можам паша да чекам,
ни пак пред паша излегвам;
зашчо сум моме рисянче,
зашчо сум вера кръстена!
Гавази се разлютия,
начас се назад вратия,
Али пашу му кажвеет:
- Здраво-живо от Фросина,
много те тебе поздравят:
да не се мамиш да одиш,
вечер - вечера не готвит,
одайче не изпостельвит,
ни пак те тебе пречеквит,
ни пак пред тебе излегвит;
зашч било моме рисянче,
зашч било вера кръстена!
Пашата ке се спалаит,
нигде го место не земат!
Два-три дни време не стоя,
хаберот дойде от Стамбол -
дойдоа силни гавази,
глаата да му я земеет!
Глаата му я зедоа!
Глаата ке му я шетеет
низ Янинските чаршии,
по тия тесни сокаци.
Абер йе дойде Фросине:
- Фросино, моме хубаво!
Арен ти абер носиме
юлем ти бакшиш сакаме -
Али паша го пресекле,
глаата му я шетеет
ония двайца гавази!
Излези, Фросе, да видиш
низ онье темни сокаци!
Излезе Фроса да видит
от шареното одайче,
низ малечкото пенджерче.
Янино сънце огрея,
глаата ми я догледа.
Гавази шчо си сборвеа:
- Фросино, моме хубаво!
Ти ми го векоф изгоре,
да би те Господ изгорел!
Фросина ми 'и разбрала;
Фросина ми се усрами,
нътре си влезе в одайче,
Янино сънце загина.
Охрид (Шапкарев 2, № 290 - "Али паша Янински и негова смърт").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.
|