114. ДААЛИЙЦИ И БЯЛ ДИМИТЪР

Том ІІІ: Исторически песни

Събрали са двестя-триста,
двестя-триста харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци.
Отюваря баш делия,
баш делия, даалия:
- Ой ва вази, двестя души,
двестя души, триста души
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци,
на вино са не вдавайте,
на вино са не опивайте,
на ракия не слагайте!
Че ша станим сутря рано,
сутря рано във понделник,
ша подраним в Димитрово;
в Димитрово равно двори;
ша забием три байрака,
първи зелен, втори червен,
трети байрак клабоданян,
ша уловим Бял Димитра,
ша му земем тежко имане!
Че са ели, че са пили
двестя души харамии,
двестя души, триста души
харамии, баш делии.
баш делии, даалийци,
на вино са не вдавали,
на вино са не опивали,
на ракия не слагали.
Че станали сутря рано,
сутря рано във понделник,
подранили в Димитрово,
в Димьтрово равно двори;
че забили три байрака:
първи зелен, втори червен,
трети байрак клабоданян.
Сладко заспал Бял Димитър
Димитрици на коляно.
Че заидя дребян дъждец,
че си завял тихян вятър,
че подигна пердетята,
че попръска Димитрово,
Димитрово мъжко дете,
че заплака, че зарива.
Събуди се Димитрица,
Димитрица, домовница.
Че подигна пердетята,
че погледна в равно двори:
дворито са съсирило,
съсирило, изпълнило
с триста души харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци.
Че заплака Димитрица
на Димитра на главата,
потекоха едри сълзи,
че паднаха на Димитра,
на Димитра на лицето.
Събудил са Бял Димитър.
Говори му Димитрица:
- Бягай, бягай, Бял Димитре,
дворито са е съсирило,
съсирило, изпълнило
с триста души харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци;
че забили три байрака:
първи зелен, втори червен,
трети байрак клабоданян!
Че подигна Бял Димитър,
че подигна пердетята,
че погледна в равни двори,
че побягна в девят ката,
в девят ката скривалища.
Че влягоха харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци,
че уловиха Димитрица,
Димитрица, хубавица.
- Казвай, казвай, Димитрице,
Димитрице, хубавице,
казвай, казвай де отиде,
де отиде Бял Димитър!
Отговаря Димитрица,
Димитрица, хубавица:
- Той отиде долу в Влашко,
да прекупи сиво стадо,
сиво стадо, сиви крави,
сиви крави букурешки.
Че й вадят черни очи,
че й режат бели гърди.
Пак не казва Димитрица,
Димитрица, хубавица.
Оставиха Димитрица,
че хванаха Димитрова,
Димитрова стара мама,
стара мама, мила сестра:
- Казвай, казвай, Димитрова,
Димитрова стара майка,
стара майка, мила сестра,
де отиде Бял Димитър!
Ще ви извадим черни очи,
ще ви изрежим бели гърди,
ще ви изрежим двете ръце!
Отговаря Димитрова,
Димитрова стара майка,
стара майка, мила сестра:
- Той отиде в девят ката,
в девят ката скривалища!
Намериха девят ката,
девят ката скривалища,
че влязваха един по един,
че влязваха, не излягваха!
Разсърди са Бял Димитър,
разсърди са, разгневи са,
че излезе от девят ката,
девят ката скривалища,
че извади тънка сабя,
тънка сабя френгиена,
възвъртя са, възсука са,
че изсече триста души,
триста души харамии,
харамии, баш делии,
баш делии, даалийци;
че улови Бял Димитър,
че улови стара майка,
стара майка, мила сестра,
хем ги сече, хем ги пита:
- Как казвате де отиде,
де отиде Бял Димитър
в девят ката скривалища!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.