111. КЪРДЖАЛИИ В ТЕТЕВЕН

Том ІІІ: Исторически песни

Прочуле се кърджалие,
кърджалие, золумджие!
Къдя ходат, золум прават,
къдя ходат, света горат,
къщи палат и обират.
Вред ходиха, вред гориха,
ред ми доде да си додат,
да си додат в Тетювене.
Хабер пращат кърджалие
до тетювенски чорбаджие:
да съберат, да изнратат
петстотин кара алтъне,
хиляда бели грошове:
- Ако пари не допратат,
ние ще презнощ да додем,
селото да им изгорим!
Събрале са се хаджие,
хаджие и чорбаджие,
па утишле на конака,
на конака при агата,
па си думат и говорат:
- Бре хаджие, чорбаджие,
що да сторим, да направим,
кърджалие пари искат,
ако пари не запратим,
селото ще ни изгорат!
Та продума Хасанчето,
Хасанчето, агата им:
- Разкажете на жените
да не носат зелените,
зелените салтамарки,
сукнените кацавьейки;
да съберат алените,
алените кожухчета!
Па тръгнаха чорбаджие
из селото, воз селото,
та събраха алените,
алените кожухчета,
зелените салтамарки.
Занеле ги накрай село,
набиле ги на върлини,
побили ги на вършето:
да са гледат отдалече,
да са плашат кърджалие.
Чорбаджие вино пият,
вино пият с бели котли,
па ракия сас паници
и си вардат Тетювене.
Кърджалие застръниха,
през Удренова полица
надраскаха в Тетювене.
Тарабане затропаха,
мозиките засвириха,
припуснаха кърджалие
из селото, воз селото.
Уловиха най-напреди
Цоловица Ковачьова,
водиха я по дружина
да са фалат на дружина
сас хубава тетювенка,
хубава е, прилична е.
Па фанаха по-напокон
Танка Кела Паловица,
Паловица Делиюва.
И фанаха танка Айша,
танка Айша Меновица,
дадоха й дзиловете
да играе на чомпари.
Уплаши се юнак Цоло,
па си юзе клещи, корач,
направи се на албантин,
да си кове сиви коне,
сиви коне кърджалийски,
дано сгоди Цоловица,
да я земе сас измама.
Едоса се Дели Пало,
па си сабра тетювенци,
крушовдолци, дивчовчене,
черньовчене, камендолци.
Утидоха на Орлов дол,
на баира над Камиче,
навлязоха вав калето,
занесоха танки пушки
и мечкарски шишинета;
завардиха на метириз.
Напред стуи Дели Пало
да си варди кърджалие,
кърджалие, зулумджие,
дано найде танка Кела
Паловица Делиюва,
да я земе из ръце им.
Отдол идат кърджалие:
затропале с тарабане
засвириле с мозиките,
Телци колат, моми гонат;
най-напреди концула им,
в ръце държи остро сабе,
а на рамо танка пушка.
Като пусти Дели Пало,
умери го в руса глава.
От кон падна концула им,
от кон падна и там умря.
Дели Пало чифте пуща,
чифте пуща сас дружина,
кърджалие уплашени,
надзади се повърнаа.
Юнак Цоло конье кове
по селото, по къщите.
Случило се, та утушел,
дету била Цоловица
затворена, закличена.
Като Цола го видяла,
разкашля се, разкиха се,
па си я Цоло съгледа.
Па куги било през нощта,
Цоло узе остър трион,
та си при нея утиде,
па са по дувар покачи
та си претри продзореца,
подаде й бял конопец,
та са върза пряз полвина.
И спущи са Цоловица,
та побягна в полунощи.
Кога било на дзаранта,
кърджалие закачиха
да я дират по собата,
по собата, по къщата.
нийде няма Цоловица.
Кърджалие едосани,
възседнаха сиви коне,
припуснаха по селото,
раздириха по къщите
да си найдат Цоловица.
Ей че иде Дели Пало
сас дружина, сас повече:
нарамиле танки пушки,
извън ризи препасале,
тичат, реват, ура викат.
Кърджалие уплашени,
че си немат главатарин,
побягнаха из селото.
Дели Пало виком вика:
- Танка Кело, де си сега?
Обади се танка Кела,
танка Кела Паловица
из мазане кемерлие,
с два куфаре закличена.
Като видя Дели Пало,
силно по врата удари,
вратата са разцепиа,
па излезе танка Кела
сас жълтици обнизана,
на невяста направена.
Заведе я Дели Пало
вов гората, в Платуница.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.