108. КАРА ФЕИЗ В КАЛОФЕР

Том ІІІ: Исторически песни

Дошли са пусти далии -
старо секат, младо робят,
и съ Марийка хванали,
Марийка, мома годена.
Пък съ Марийка завели
накрай на свети Рангеля,
та си я обзе Кара Физ,
пък я хубаво премени:
даде й върви алтъни,
тури на мека постелка,
до неговото коляно,
та чи Марийки думаше:
- Не бой се мари, Марийке,
ти си веч моя, при мене!
Та чи из село пращаше
да ловят роби, робини,
и ги при него водяха.
Ей че си водят Марийкин,
Марийкиния годеник,
до двамина го водяха.
Като го видя Марийка,
в глава се с ръце биеше
и ситни сълзи ронеше.
Кара Физ дума Марийки:
- Защо си плачеш, Марийке,
какъв ти й този, Марийке,
да не е брат, я роднина?
Марийка дума думаше
- Че този ми е годеник,
затова плача за него!
Кара Физ ядно думаше
пред нея да го загубят,
да двамина го сечеха,
мръвки по мръвки падаха.
Марийка много плачеше
и си ръцете кършеше.
Кара Физ дума Марийки:
- Я мълчи мари, Марийке,
аз съм по-добър от него!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.