99. ЕЛЕНКА ДЕРВЕНТДЖИЙКА

Том ІІ: Хайдушки песни

Тебе ли са даде,
Еленке девойко,
дервень да ми вардиш,
Еленка ле моме,
и стража да пазиш,
Еленка ле моме?
Кога заминуват
бре царските азни,
султан Муратови:
азни да приплениш,
Еленке ле моме,
чауши да избиеш,
богатство да земеш,
на момци да платиш,
Еленке ле моме,
що ги си водила
до три ми години
без никаква кяра!
Твои млади момци
без дрехи остали,
доде хазни мицат,
Еленке ле моме!
Кога са подали
царските бре азни,
а ти момци думаш,
Еленке ле моме,
пушки да си пълнат,
на пътат да вардат,
чауши да убият,
Еленке ле моме,
богатство да земат.
Кога на чауши
са пушки гръмнали,
Еленке ле моме,
никой са не убил
от царски чауши,
Еленке ле моме!
А царски чауши
три момци убили,
Еленке ле моме.
А тебе тогаз са
жалба нажалило
за твойте юнаци,
та си извадила,
Еленке ле моме,
тянката си сабя
и си погубила
сичките чауши,
та ми си обзела
царските бре азни,
на царя Мурата,
и си на юнаци
хазни разделила,
Еленке ле моме:
кому една шапка,
на кого две шапки,
тебе останали
до три цели азни,
Еленке ле моме!
И тва ти не стигна,
Еленке девойко,
ами си срешнала
боснянски кервани,
та им си убила
млади ясакчия,
Еленке ле моме,
та си бре обрала
боснянски търговци,
Еленке девойко!
Тий не та познале,
Еленке ле моме,
че си ти девойка,
Еленке войводо,
ами ти говорят:
"Младо ле войводо,
й български юнако!"
Девет си години
с айдути одила
и войвода била,
Еленке ле моме!
Теб не са надвили
нито са та камък
други надфърлили,
нито надскачали.
Сички са чудеха,
Еленке ле моме,
на твойто юнашство
и на твойта сила,
Еленке ле моме,
дето я бре нема
по сичката земля,
Еленке българко,
млада ми войводо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.