95. ПЕНКА СИ РАЗГОНВА СВАТБАТА

Том ІІ: Хайдушки песни

Стоян си сватба задигна
за Пенка за хайдутката.
Мама на Пенка думаше:
- Пено ле, Пенке Пенчува,
на Пенча, на хайдутина,
макар да ти съм мащеха,
нещо ща да та науча,
ще ли ма, Пенке, послушаш?
Кога ти дойде сватбата,
хубаво да са покланяш
на кума и на кумица
и на по-младо деверче;
хайдушки да не поглеждаш,
да са хората не усетят.
Пена мами си говори:
- Майно ле, майчо мащеха,
я ми кончето изведи,
изведи, та го оседли,
и ми, майко ле, извади,
рубата, мамо, юнашка
и чифтелии пищоли,
тънка ми сабя френгия,
дълга ми пушка бойлия,
дълъг ми калпак бошнашки,
да ида, мамо, да ида,
сватбата да си посрещна.
И мама й я послуша -
извади коня хранена,
извади, та го оседла
и пищовите й подаде,
и сабята й натъкми,
и пушката й нагласи,
тогав са Пенка облече
и си сватбата посрещна
кат са хайдушки узъби
и свтбата са разпиля.
Тогав са Пенка препусна,
та си низ гора нагази,
че са из ясно провикна:
- Де сте, юнаци, излезте!
Доде я сянка дебела,
доде е вино червено,
доде е агне печено,
доде са млади юнаци -
аз няма да са ожена,
да ида деца да бавя,
да ида деца да бръша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.