|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
89. СИРМА ВОЙВОДКА
Том ІІ: Хайдушки песни
Дека се чуло, видело,
мома войвода да бидит
на седамнадесет сеймени,
на тия гори зелени,
на тия води студени?
Мома им веле, говоре:
- Това със людба не биват,
това сос сръдба не биват!
Земайте пърстен от ръка,
вързейте пърстен на бука,
фърлейте редом на нишан:
кой ще ударит пърстенат,
той ке си бидет войвода
и мене ще ме кердосат.
Сите фърлеа со редом,
никой ми пърстен не удри,
мома си веле, говоре:
- Подай ми, чауш, пушката!.
Пушката пукна от ръка,
падна ми пърстен от бука.
Пак мома веле, говоре:
- Земайте камен, фърлейте,
кой ще ме мене натфърлит,
той мене нека кердосат,
той млад войвода да бидет.
Сите ми редом фърлеа,
никой камен не натфърли;
Сирма ми камен натфърли
десет чекори по-тамо.
И седамдесет дружина
отбраа Сирма войвода.
Гаре, Долни Дебър (Миладиновци, № 212).
Бележка на съставителя (Осинин): "Песента е придружена
със следната бележка от Д. Миладинов: "Тая песен е от Гаре, село от Долна
Дебра. Сирма се роди во Дебърско село Терсанче. Девойка бидвеещем под мъжко
облекло обходи как войвода планините Бабин трап, Стогово, Барбура, Карчин. Момците,
кои тая водеше, я узнаха како девойка, кога я се скинаха петлиците от гръдите.
Тая на еден ден от Крушово пойде в Прилеп и се врати назад; и от Крушово пойде
в Кичево, т.е. на еден ден истърча растоянье от осумнадесет часа. Тая се мъжи
на еден меак българин от Крушово. Нея осумдесетгодишна видохме во Прилеп и от
устата нейдзина чухме за младостта й. В одаята й под перница държеше кобурите
полни и сабьи, обесени на дзиздот, висеха нат нея."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|