87. СТРАТИ ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

Стратийчовата майчица,
кя си низ Уграш ходеше,
низ уграшките пладнища,
та си овчаре питаше,
овчаре и говедаре:
- Овчаре, бракье дя ми сте,
овчаре и говедаре,
като тадява ходите,
овчаре, да не видехте
Страти младата войвода,
с негова вярна дружина?
- Бабо ле, Стратийова майка,
ми видехме го, мер не го -
вчера го, бабо, видехме
на Уграшките изорйе -
пекано агне ядяха,
студена ода пияха.
Кя си на извор отиде
студена ода да пие.
Тамън се току навела,
чоляк хи с листо исвири
и кя се дигна погленна -
Стратито стои до букът.
Кя като го е видела,
викнала, та заплакала.
А пък Страти хи думаше:
- Мале ле, стара майчице,
ти како търсиш тадява?
Я тебе търсе, Стратие,
да те, Стратие, прядумам,
да се, Стратие, оставиш
от тое пусти занаят,
занаят, сино, хайдутлук!
- Мале ле, стара майчо ле,
лесно се гора набива,
мъчно се в село дохода.

Бележка на съставителя (Осинин): "Като развитие на темата от поетично гледище песента е завършена дотук. В записа песента завършва със следните стихове, излишни и от смислово, и от поетично гледище: "Стоян на Страти думаше: / - Страти ле, млада войвода, / ми слуше, Страти, майка си - / това са женцки хорати! / Стани ни, Страти, поведи, / че ти е сабя честита, / честита и угурлия! / И Страти стана, та тръгна, / нарами тенька мартина, / и си дружина поведе / нагоре къде Димирет.".

Бележка на съставителя (Осинин): "Страти войвода е роден в с Стоилово, М. Търновско, към 1855-1856. Като дете живее и в с Калово, където майка му се била поженила, а след това и в Дуденово, най-гористата част на вътрешна Странджа. Оттук, женен с две деца, набива гора към 1879-1880 и действува в Странджа докъм 1885. Той е, може да се каже, последен български хайдутин. Взетите пари от богатите дава на свои ятаци и други бедняци да си купуват волове и ниви. Четата му е била от 5-6 човека. Краят му е неизвестен. Според едни е загинал в Сръбско-българската война като доброволец, според други бил убит от негов ятак в Поморийско заради парите, които носел. Жена му и децата му са живели в с. Крушевец, Бургаско, където днес живеят негови внуци. (По данни на Горо Горов от Бургас.) За Страти войвода има и други сведения, от негов правнук Владимир Станков Разбойников, пенсионер-учител на 74 год., живеещ в Свиленград. Според него Страти войвода е роден в с. Досетиево, Харманлийско, през 1780. "Поради голямата му подвижност го наричат "Крилатият Страти войвода". Водил е 12 четници, като предимно отмъщавал на потисници и злосторници. Главно свърталище на четата е бил Сакар балкан. Обирали и пощата от Цариград за Стара Загора. Обирите ставали в Халитовата кория до с. Любимец. За главата на Стратил били обещани 1000 турски лири. Издадена била заповед семейството му да бъде унищожено. Някои са били изклани, а други се разбягали. Страти е бил заловен при моста Казан Кюпрю и набит на кол, а главата му отнесена на султана. И годината на раждането, и месторождението, както и подробностите за живота и дейността на Страти войвода говорят, че става дума за друг войвода, не оня, който е върлувал в Странджа. Тия сведения е събрала Петкана Захариева, народна певица от с. Чукарово, Ямболско."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.