Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

85. КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

В Мароня село голямо,
га бе в неделя сутринът,
Томо са гости дошлили
от честа гора зелена,
хем гости, Томо, хайдути.
Не нашли Томо чорбаджи,
лю са нашлили майка му.
Петко хи тихо думаше:
- Бабичко, стара бабичко,
къде е Томо чорбаджи?
- Нема го, Петко, нема го,
Томо на черква отиде,
ламбади свещи да пали,
на Бога да се помоли.
- Пускай му хабер, бабичко,
по-скоро Томо да дойде,
дума щем да го питаме.
Още си дума думаха
и Томо си ги завтаса;
Томо на Петко думаше:
- Петко льо, капитанине,
Петко льо, баш хайдутине,
добре сте дошли, Петко льо,
седнете, холън, седнете,
да сварим кафе да пием,
да сготвим манджа да ядем.
Петко на Томо думаше:
- Ний не сме тука дошлили,
да ядем още да пием,
извадай, Томо, донисай
твоите желти алтъне,
по-много бели грошове.
- Що да извадам, Петко льо,
моите са пари фаизлъ,
фаизлъ, Петко, сенетли.
- Извадай, Томо, донисай
твоите бели сенете,
че ще ти глава отрежа.
Извади Томо, донесе
негови бели сенете,
на три ги сора насори.
Петко ги с огън запали,
на прах и пепел направи,
та че на Томо думаше:
- Томо льо, мюзевирине,
стани се, Томо, приготви
и ти щеш със нас да дойдеш,
във ная гора зелена.
Фанаха Томо, вързаха
назад му ръце стегнаха,
станали, та са тръгнали.
Майка му послед вървеше
и му се молба молеше:
- Петко льо, капитанине,
пуснете Томо чорбаджи,
че той е един у майка,
той за син, той за дъщеря.
- Бабичко, стара бабичко,
върни се назад, бабичко,
не щеме да го пуснеме.
Майка му назад се върна.
Я га ми беха отишли
при маронските хармане,
Петко на Томо думаше:
- Извий се, Томо, погледни
твоите бели конаци,
веке ги видиш, не видиш.
Изви се Томо, погледна
и дребни сълзи порони,
Га беха в гора зелена,
Петко на Томо думаше:
- Седни ми, Томо, поседни,
дума ще да те попитам
нали бе толкоз сербезин.
Знаеш ли, Томо, помниш ли,
гато на пазар ходеше,
халеио конче йездеше,
на глава чадър носеше -
как мюзевирлик правеше
под големите чинаре?
Червено вино пиеше
и върла яка ракия,
кутръто жена минеше,
на сички око мяташе.
Томо ни дума, ни врява,
ни с черни очи поглява,
фанаха, та го сториха
млада невяста да мрени.
И ми съ Томо прикрили
със ситна бела прекрева,
и Томо съ окичили
баирски сини цвятове
и си на Томо думали:
- Томо льо, мюзевирине,
сега щеш, Томо, да плащаш,
дето си смучил сюрмашта.
И те са Тома убили.

 


Чукарово, Ямболско; непубликувана (зап. 1947 г.).

Бележка на съставителя (Осинин): "Петко войвода е родом от Доганхисар. На хайдушко поприще излиза на 7 май 1861 и е хайдутувал до Освобождението. Турската власт го титулува "Горски самоуправен Владетел", гърците му дават званието "капитан". Изпърво е действувал с чети. Скоро се убеждава, че това е безполезно, и заминава за Атина, дето с тамошни патриоти работи за подготовката на задружно въстание. Ходил е в Италия да преговаря с Гарибалди. В резултат била образувана "Гарибалдиевска дружина" от триста доброволци - българи и италианци за участие в Критското въстание. Фактически водач на дружината е бил Петко войвода. След разгрома на въстанието Петко войвода се връща в Атина, образувал "бунтовническа дружина" от 82-ма бойци, и на 12 май 1869 преминава турската граница, за да защищава интересите на поробеното християнско население в Тракия без разлика на народност. Той е участвувал в 103 битки. След Освобождението се преселва във Варна, където умира на 20 февруари 1900. По съзнание Петко войвода се издига високо над някои стари прочути войводи. През юни 1873 година Петко войвода получава хабер, че димотишкият каймакамин, свиреп турчин, който измъчвал народа, ще тръгне за Одрин. Той прави засада, през която минали жената, майката, децата и слугините на каймакамина, придружени от заптиета, а самият каймакамин не пътувал с тях. Петко войвода извикал да спрат и да се предадат пътниците, но. вместо това те открили стрелба и в завързалата се люта престрелка били убити майката и жената на каймакамина, слугите, конете, файтонджияга и неколцина заптиета. Останали живи само децата. Тоя случай е покъртил благородната душа на Петко войвода. Той е дал заповед на народния певец за следната песен, анахронично свързана с Кирима кадъна, възпята в много по-отдавнашни песни, но интересна като свидетелство за това, как певецът понякога приспособява стар мотив към по-ново събитие. Песента е изпята от Тома Чакъров, с. Соколовци, Смолянско, през 1890: "Петко лю, капитанине, / Петко лю, командирине! / Яла са, Петку, остави / от сува пусто хайдутску, / хайдутску и харамийску. / - Акташи, мои юлдаши, / постойте, холан, чокайте, / йе съм ялчия проводил / нах Цариграда голяма, / нах руски командирина, / да видим, холан, да чакаме, / какъв ще хабер да дойде, / от руски командирина. / Още си дума думаха, / ялчия си са зададе / и си на Петка викаше: / - Петко лю, капитанине, / Петко лю, командирине! / Полни ли ви са пушкине, / остри ли ви са сабине? / Утре ще, Петко, да мине / през Едрине поля широко / Керима бяла кадъна, / със три кучии иманье, / със триста млади сеймене, / сеймене, черни манафе. / Стана ми Петко заведе / негови млади момчета. / Вървяха, колко вървяха, / стигнаха в Едрине поля. / Тамам са таму отишли, / че си са, холам, зададе, / Керима бяла кадъна / със три кучии имане, / със триста млади сеймене, / сеймене, черни манафе / Сеймене са избили, / къдонана са хванали, / иманену са отньоли. / Кадъна си са моляше: / - Халал да ви е бре, Петко, / моену многу имане, / имане жолти алтоне, / мо мене, Петку, остави!". За Керима кадъна има и следния разказ, който си спомня Елена Огнянова, чула го в с. Тенево, Ямболско, през 1950 г. Керима кадъна, или така наречената бяла Керима, е била дъщеря на пандаклийския султан. (Пандаклий е старото име на с. Тервел, а от 1950 г. Тенево, Ямболско). Тя била много красива, силна и жестока девойка. Придружена от низами и заптий отивала да събира данък от населението в пандаклийския вилает. От нея треперело населението, което е било подчинено на баща й. При една обиколка из вилаета тя била пресрещната от една хайдушка дружина, която убила низамите, ограбила събраните данъци и ослепила Керима кадъна. Един от хайдутите я довел до Пандаклий и я оставил. Така завършила своя живот бяла Керима, като сляпа и безпомощна жена."

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.