77. ДОНЧО ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

Прочул са Дончо войвода
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина
със тристамина дружина;
заптиса друми широки,
заварди води дълбоки,
не дава пиле да фръкне,
нежели човек да мине
през тази Странджа планина,
по Едренската равнина.
Варди ги Дончо, варди ги
тъкмо ми девет години,
кога десета подкара,
тогаз са царят усети,
Силюман паши думаше:
- Силюман паша, Силюман,
сякъде съм те запращал,
във това Кара Влашко ле,
Кара Влашко и Богданско,
във Босна земя голяма -
се ми работа завърши:
сега ще да те запрата
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина
Дончо войвода да фанеш
и при мен да го доведеш,
голям ще бакшиш да ти дам.
Ше ти арижа, арижа:
Едрене града голяма
със тази юзун чаршия,
със "Султан Селим" джамия,
и още ще ти арижа
на Черно море гимрюкът.
Силюман паша думаше:
- Царю ле, царю честити!
Съде ме, царю, запраща,
във това Кара Влашко ле,
Кара Влашко и Богданско,
във Босна земя голяма -
се с работа завърших;
прати ме, царю, дето щеш.
работа ще ти завърша!
Ала ме, царю, не пращай
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина
Дончо войвода да фана,
че й Дончо юнак над юнак:
девет години как ходи
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина,
девет потери пратихме,
девет потери низаме,
низаме, черни арапе -
никой са оттам не върна.
Цар Силюману думаше:
- Силюман пашо, Силюман!
Събери тежка потеря
от анадолски низаме,
от румелиски арнуте
и от масърски арапе,
па иди, Силюман, па иди,
по тая Странджа планина,
по Едренската равнина,
та фани Дончо войвода,
при мен жив да го доведеш.
Ако ме ти не послушаш,
в Странджа планина да идеш
и Едренската равнина
Дончо войвода да фанеш
при мен жив да го доведеш,
главата ще ти отрежа.
Тогаз го Силюман послуша,
та стана Силюман, та стана,
та събра тежка потеря
от анадолски низаме,
от румелиски арнуте
и от масърски арапе,
па стана Силюман, отиде
със тая тежка потеря
във тая Странджа планина,
по Едренската равнина.
Кога край Ерген додоха,
Ерген бе вода придошла,
не можат вода да минат.
Седнали да си починат,
дорде си вода поспадне,
бродило да си намерят,
водата да си преминат.
Тъкмо що си са седнале,
триста са пушки пукнале,
триста са гласа викнале,
триста са сабли лъснале,
цяла е потеря бегала
във Ерген вода голяма,
та са вов вода издави.
Саде остана, остана,
Силюман паша остана
и Той са Дончо молеше:
- Дончо ле, страшна войводо!
Мене ме царят проводи
во тая Странджа планина,
по Едренската равнина
тебе жив да те юлова,
при него да те заведа;
ако му това не стора,
главата ще ми отреже.
Дончо му нищо не стори,
па го назади повърна,
при царят да си отиде,
на царят абер да носи
от Дончо страшен войвода -
че царство ще му отнеме,
ако си царят не махне
тез пусти делибашии.

Бележка на съставителя (Осинин): "Дончо Ватаха е родом от Копривщица. Бил е голям изтребител на турски хайдушки чети и заптии. Чорбаджии не е убивал, само им земал парите и ги давал на сиромаси. Най-много е върлувал из Одринско и Димотишко. Пет години е държал в страх турците по тия места. През 1848 срещу Дончо били изпратени 200 низами, от които се спасили само 60. Тоя случай се възпява в горната песен. Успехите на Дончо се дължели на подкрепата на бедните (българи, турци и гърци) и на доброто познаване на тракийските планини, в които се е укривал. Около името му турците създали суеверни легенди, вярвали, че той има побратимство със самодивите, които му помагат. Байрактар на Дончо е бил Петко, Янтахта от Копривщица (Хитов, "Пътуване", с. 91-94). След 1860 името на Дончо не се чува. Има предположение, че Дончо е само женен в Копривщица, но е роден другаде. Дончо е ходил и с Детелин войвода, негов зет. Взел е участие в Дибичовия поход през 1828-1829 г."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.