75. АНГЕЛ НА МАЙКА ДУМАШЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

Ангел на майка думаше:
- Мамо ма, стара майчице,
мене ми вече дотегна,
дотегна, мамо, омръзна,
от кузлужките гаджаля,
гаджаля мръсни турчоля -
дето ма видат, бият ма,
дето ма срещнат, гонят ма.
Като ма, мамо, ценихте
във Читак село голямо,
селските телци да паса
за триста кара грошове,
за едни бели навуща,
за едни черни сукари -
пасах ги, не ги изпасах
от тези мръсни гаджаля.
Че аз ща, мамо, да ида
в Драгойна гора зелена,
да сбера вярна дружина,
да стана млада войвода,
на турци да си отвръщам.
Майка на Ангел думаше:
- Ангеле, сино Ангеле,
седи си, сино, не ходи
не ставай, сино, войвода,
войвода, сино, хайдутин -
хайдутлук къща не храни.
Баща ти, синко, жда прата
на хасковските пазари,
да купи бели волове,
черни угари да ореш,
жълта пченица да сееш.
Ангел на майка думаше:
- Не пращай, майко, баща ми,
парите да си не харчи,
че става двайсе години
чифчилик не съм работил -
пак няма да го работа.
Че стана Ангел, отиде
в Драгойна гора зелена,
походи цала неделя -
другари не ек намери.
Па тръгна Ангел, отиде
в Филибе, стара касаба,
в пустата Мараш махлеси,
на Салчовото кавене -
тамка си Ангел намери
троица души хайдути:
Гьоргето Павликенчето
и Стойчо Чякъргюзлия,
и Тодор Палабуюка
Ангел, на Гьорги думаше:
- Я хайде, Гьорги, със мене
в Драгойна гора да идем,
тамка хайдутлук да правим.
Гьорги на Ангел думаше:
- Ангеле, млада войводо,
питай ма да ти обада,
че става цали три годин,
как сме хайдути излели
във Геренската кория,
тамка хайдутлук да правим.
Деня са от хора криеме
нощя ни едът комари -
и то са, братко, не тегли.
Ангел на Гьорги думаше:
- Бре, Гьорги Павликенецо,
тва ли та й кахър фанало!
В Драгойна гора зелена,
там няма комар да брънка,
там няма муха да фърка,
там има каракачени
до седемдесе колиби,
със седемдесе сюрии,
овни и овци с агнета.
Че па ги Ангел поведе
в Драгойна гора зелена.
Кога у гора пристигна,
засвари Яни кехай,
Янето каракаченин:
диреше най баш овена,
хем дири Яни, хем реве.
Ангел на Яни думаше:
- Яни ле каракачано,
що Дириш овен и ревеш?
Яни на Ангел думаше:
- Ангеле, млада войводо,
аман сме вече викнали
от трима души помаци,
че става вече три месца
се ката вечер дуадат,
по един овен изидат,
стадото жда ни довършат.
Ангел на Яни продума:
- Я хайде да ма заведеш,
заведеш да ми покажеш
от коя урва излизат,
в коя пътека довадат.
Янето Ангел заведе
и му пътека показа.
Ангел помаци заварди.
Слънцето трепва, зайдюва,
три са помака задали,
хем пеят, хем си говорят:
- Чуваш ли, Яни кехая,
закла ли овен да едем,
ко не си овен приготвил,
тебе главата жа земем!
Тъман помаци тва думат;
Ангел шишине насочи
връз трима турци помаци.
Като шишине изгърмя,
с един ги куршум прокара
и им песнята занемя.
До седемдесе колиби,
до седемдесе сюрии
по един му овен дадъха,
голяма дарба дариха,
дето ги Ангел отърва
от тез проклети помаци.
Тука са Ангел тръсили,
не можле да го намерят,
Ангел са овчар престори
и си овнете заведе
във Стамбол града голяма,
на Едикулска касапня,
за той курбан-байряма -
скъпо овните продаде
и прибра жълти жълтици.

Бележка на съставителя (Осинин): "Вичо Бончов я научил от Петър Караганчоолу от Чирпан, 30 години по-стар от него. Ангел войвода е роден през 1812 в с. Новаково, Първомайско, а е живял в с. Лъджа - Татаркьой, Хасковско. Двайсетгодишен, излязъл хайдутин в планината Драгойна, Хасковско. Шест години закрилял местното население от турски злосторници. В 1863 се оттеглил в Хилендарския манастир, а според Христо Ботев бил убит през 1862. Ангел войвода е вдъхновил за хайдушки подвизи капитан Петко войвода."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.