|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
70. АЛТАНЛЪ СТОЯН И ДОБРИ БАЙРЯКТАР
Том ІІ: Хайдушки песни
Стоян войвода,
той ей на Добря думаше:
- Добре ле, кючук байряктар,
я стани Добре, я стани,
съблечи дрехи хайдушки,
облечи дрез овчарски,
че навий бели навои
и обуй чикма-цървули,
насучи върви козяни,
нарами кука овчарска,
че ще те, Добре, проводя
на Стралджа село голямо,
на Стралджа, на механата.
Когото, Добре, намериш,
хубаво да го изчерпиш,
ачерпиш и изпроводиш.
Сам си с бакалче остани,
с бакалче младо, глупаво,
да си бакалче изпиташ,
ходят ли тадес хайдути,
ходят ли, та виждат ли са
Алташгъ Стоян войвода
със Добря кючук байряктар.
Че стана Добри, Добре ле,
съблече дрехи хайдушки,
облече дрехи овчарски,
че си на Стралджа отиде,
на Стралджа, на механата.
Когото Добри завари,
се го хубаво начерпа,
начерпа и изпроводи,
сам си с бакайче остана.
Добри бакалче думаше:
Бакалче, младо, Глупаво,
нещо ще да те попитам,
право ми кажи, не лъжи:
ходят ли та-дес хайдути,
ходят ли, та виждат ли еа
Алтанлъ Стоян войвода
със Добря кючук байряктар?
Бакалче Добри, думаше:
- Добре ле, кючук байряктар,
я стани, Добре, я стани,
че си Стояна намери,
Алтанлъ Стоян войвода
кажи му Добре, кажи му,
че се й потеря дигнала
от девет села потеря,
десето село стралджани
стралджани, пусти българи,
с султана Черкешлийския,
Стояна да си бастисат.
Че стана Добри, Добре ле,
- че при Стояна, отиде
и на Стояна думаше:
- Алтанлъ Стоян войводо,
аз си бакалче изпитах:
тежка потеря дигнали
от девет села потеря,
от десетото стралджани,
стралджани, пусти българи,
с султана Черкешлийския,
да ни, Стояне, бастисат.
Алтанлъ Стоян войвода,
той си на Добря думаше:
- Добре ле кючук байряктар,
съблечи дрехи овчарски,
облечи дрехи юнашки,
нарами пушка бойлия,
запаши сабя френгия.
Че стана Стоян войвода
накъмто Стралджа погледна:
тежка потеря идеше,
най-напред върви султана,
султана Черкешлийския.
Стоян на Добря Думаше:
- Добре ле, кючук байряктар,
снеми си пушка от рамо,
че си султана замери
в челото между веждите.
И Добри, кючук байряктар,
войводата си послуша,
султана в чело замери,
замери го удари,
и от коня го събори.
Като й потеря видяла,
един през други бягали,
бягали и се върнали.
Върбица (Константинов Д., Жеравна в миналото и до днешно време,
изд. читалище "Единство", Жеравна, 1948, с. 242).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|