|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
7. КАЛИНОВАТА МАЙЧИЦА
Том ІІ: Хайдушки песни
Калиновата майчица,
тя на Калина думаше:
- Калине синко, Калине,
софра съм, синко, сложила
да едеш, синко, да пиеш,
а пък ти, синко Калине,
ни ядеш, джанъм, ни пиеш;
не ми ли гозба харесваш,
или пък вино червено -
се навън, синко, излазяш
и към гората поглеждаш;
каква е тази работа?
Калин майци си думаше:
- Мамо мо, стара майно ле,
като ма питаш, да кажа,
да кажа, да та не лъжа -
гозбата й, мамо, хубава
и руйно вино червено,
ала са мене не яде,
не яде, още не пие.
Често си навън излазям,
да си гората поглеждам,
че ми са й гора развила.
Белким, мамо мо, не виждаш,
че са й гората развила!
Снощи ми хабер довтаса
от мойте вярни другари,
че ма войвода избрали -
на двестамина дружина.
Я иди, мамо, я иди,
я иди в горни одаи,
отвори севля сандъци,
та ми дрехите извади,
новата, мамо, премяна.
Още ми подай, мамо мо,
силяхът с остри ножове
и чифте кърма пищови,
и тънка сабя френгия,
пушката, мамо, бойлия.
Да са хубаво пременя
и да са, мамо, препаша,
че ша в гората да ида
при мойте верни другари,
при мойта вярна дружина.
Ша си гората завардим
от тези пусти татари,
татари, черни манафи!
Котел (Архив ИММ, папка № 94 /9/).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|