68. ХАЙ ГИДИ СТОЯН, СТОЕНЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

Хай гиди Стоян, Стоене
хай гиди Стоян, млад юнак,
млад Стоян, млада войвода,
Алтанлъ Стоян от Котел,
от Котел града голяма.
Снощи ми й Стоян замръкнал
в гората Стоян тъмната,
в гората, в габъровата,
с негово конче хранено.
Стояну конче процвили,
пък Стоян ми са й провикнал.
- Горо льо, тъмна, зелена,
стори се, горо, разгърни,
сведи се, пъкъ ми направи,
пъкь ми направи да мина
със мойто конче хранено!
Снощи ми й хабер довтасал
от мойта вярна дружина -
скоро, по-скоро да ида
да си дружина поведа,
на Алтън бунар заведа,
че ще хазната да мине,
царската, цариградската,
със седемдесет татари,
татари, чърни манафи
и анадолски зебеци;
татари да си изловя,
манафи да си посекъ,
зебеци да си изгоря -
хазната да си обера;
горо льо, шъ я харижа
на хора, на сиромаси!
Гората шуми-не чува,
никому дума не дума,
ала Стояну продума:
"Алтънлъ Стоян войводо,
нито са пели петлите,
нито са и пофторили,
да ти, Стоене, пъкь сторя.
Коги ти конче поцвили,
коги ми самси извика,
тогиз та разбрах и познах -
по глас, Стоене, по конче!
Скоро, Стоене, по-скоро,
та си хазната превари,
превари, та я обери,
та да я дадеш, раздадеш
на хора, на сиромаси.
Улови пусти татари,
чърни манафи посечи,
зебеци да си изгориш -
да не ми тъпчат тревата,
да не ми кършат клоните,
да не ми мътят водата."
Сведе се гора, разгърна -
Стояну пъкь направила.
А че е Стоян излязъл,
на Алтън бунар отишел
с негова, вярна дружина,
та си хазната превари;
самси татари излови,
самси манафи посече,
зебеци в огън изгори:
през гора да не минуват,
през гора, през габърова,
да не й тъпчат тревата,
да не й кършат клоните,
да не й пият водата.
Че си хазната раздаде,
на хора, на сиромаси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.