65. ДИМИТЪР КАЛЪЧЛИЯТА И ЗЛАТИ

Том ІІ: Хайдушки песни

Димитър Калъчлията
и Злати Буюклията!
Димитър Злати думаше:
- Злате ле, беним ярътлик,
бе хайде, Злате, да идем
в Хелманлий село голямо,
че то е село богато,
богато хем паралия;
да идем, кардаш, да видим,
какво е чудо станало
в Попови, поп Николови -
девет са леша заклани,
да идем, кардаш, да видим,
дали е, Злати, истина.
Че са двамата тръгнали,
в Хелманлий село отишле
в Попови, поп Николови.
Като на порти опрели,
Станка ми бяла Попова,
Станка ми конаксайбийка,
Станка по двори ходеше,
йесни гласове дигаше,
руса си коса разплита,
на йна я коса уплита.
Димитър Станке думаше:
- Станке мо, конаксайбийке,
къде е, Станке, мама ти,
мама ти още тейко ти,
и твоите братя и сестри,
та не се виждат по двора?
Станка Димитре думаше:
- Байне ле, бате Димитре
я върви да та заведа
във наште горни къщия
къко е чудо станало:
девет са леша заклани,
ше стане цели три дена
кървави, непредрешени,
дрешени, непогребани.
Димитър в къщи надникна,
че са изясно провикна:
- Станке мо, конаксайбийке,
много сме вино изпили
и много хляб сме изели
във ваште горни къщия.
Че бръкна в куюн джобове,
извади шепа ялтъни,
че ги на Станжа подаде,
йоще на Станка думаше:
- Мо на ти, Станке, тез пари,
ти да си хора откупиш,
лешове, да си предрешиш;
предрешиш, да ги погребеш,
а пък ний, Станке, ше идем
башибозука да гоним:
Султанче Халил Джамето,
Хадиля Кара Мустава -
да стигнем да ги посечем;
ювкята да ня размине.
Че са двамата тръгнали -
Димитър Калъчлнята
и Злати Буклията -
башибозука да гонят
Като през гора вървяха,
сред гора дере дълбоко,
във дере студен кладенец,
до кладенеца седяха
тезика башибозуци;
те си огньове наклали,
млечено каве варяха,
варяха и са черняха.
Като Димитър видяа,
кавето си оставиа,
фукнали и те да бягат.
Димитър Калъчлията
и Злати Буюклията
башибозука стигнали,
стигнали и го посекли:
Султанче Халил Джамето -
него не можле да стигнат,
да стигнат да го посечъ,
той има бяла кобилка,
силна е била пущина,
знаяла Дунав да плава -
то се в Дунава фърлило
Димитър Калъчлията
и Злати Буюклията,
те са назади върнали.
Като през гора вървяха,
среща им керван идеше,
триста ми златни кочийки,
кочийки каръм татари,
Димитър Злати думаше:
- Злате ле, беним ярътлик,
кервана ше си възпреме,
кочийки да тършуваме,
български обир да няма,
махната да им намерим,
кочийки да си посечем,
ювкята да ни размине.
Че са кервана възпрели,
кочийки да тършували,
една ми златна кочийка
отнийде не са отваря,
със смола е засмолена.
Димитър Калъчлията,
и той му шупе остана
българцки обир да няма.
Че си кочийка разсече,
на три я дяла раздели:
в кочийка мома седеше,
Марийка бяла българка,
чобан Петрова дъщеря,
каръм татарче при нея.
Тя като видя Димитра,
тя са изясно провикна:
- Байне ле, бате Димитре,
байне ле, да ма отървеш
от тези каръм татари!
Димитър Калъчлията
каръм татарче посече
и го на орли нафърга.
Марийка бяла българка,
Марийка на кон качиа,
на баща й я занели,
баща й, на чобан Петър.

Бележка на съставителя (Осинин): "Песента представлява голям интерес. Единствена, в която хайдути освобождават заробени българи оттатари. Златю Конарченина е бил байрактар на Димитър Калъчлията. Родом бил от с. Конаре. "Тоя Златю - казва П. Хитов - бил до такава степен изплашил турците, че и досега туркините плашат децата си с неговото име." Горната песен добре характеризира задружната дейност на двамата."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.