64. ДИМИТЪР КАЛЪЧЛИЯТА И ПЕЙО

Том ІІ: Хайдушки песни

Пашата Пею думаше:
- Пею ле пала-буюклу!
Нещо ща да та попитам,
правичко да ми обадиш.
Пейо на паша думаше:
- Питай ма, паша, да кажа,
да кажа, да ти обадя.
Пашата Пею думаше:
- Кажи ми де е Димитър,
де търси хлебец за храна,
да ида да го улова?
Пейо на паша думаше:
- Пашо ле, Зейнил ефенди!
И ти Димитра да видиш -
до земя ще са поклониш,
ръката ще му целуниш
и хлебец ще му подадеш!
Ако би, видял Димитра
как дърти сабя дамаска,
как върти очи юнашки -
то не би пращал низаме,
Димитра да си уловат!
Пашата събра низаме,
па им сърдито поръча
Димитра да си уловат.
Димитър хабер проводи
от Твърдишката планина
до Зейнил паша ефенди:
"Пашо ле, Зейнил ефенди!
Имаш ли сърце юнашко,
имаш ли сабя френгия?
Ако си, пашо, прав човек,
не пращай клети низаме,
а излез сами срещу мен
при тая Тунджа весела
със мене мейдан да делиш.
Знаеш ли, пашо, вярваш ли,
че девет годин аз хода
по тая Стара планина,
доста съм турци изсякал
и тие царски низаме?"
Пашата лице промени,
та па на Пея думаше:
- Я кажи, Пею, не лъжи,
истина ли са тез думи?
Пейо на паша думаше:
- От хилядо са повече.
Пашата чело навъси,
та па на Пея думаше:
- Пейо ле, пала-буюклу!
А де са, Пейо, избити,
на коя, Пейо, планина?
Пейо на паша думаше:
- Знаеш ли, пашо, помниш ли,
кога са войска сбираше
по Варненската нахия
срещу московци да иде?
Димитър събра дружина,
премина Дунав кървави,
па на турците нападна,
изсече много низаме
и анадолсяи манафе,
и добруджански татаре
по тие влашки кърове.

Бележка на съставителя (Осинин): "Пею Буюклията, родом от с. Козогмоде, сега Козарево, Новозагорско, бил пръв сподвижник на Димитър Калъчлията. Заедно със Златю Конарченина бял заловен в Ямбол и заведен в Сливен на разпит при Зейнил паша. Горната песен е съставена по тоя повод. Пею хайдутувал от 1837 до 1842. Димитър и Пею са били ученици на Бойчо войвода и са се подвизавали през първата половина на XIX в. Бойчо е загинал в бой със Зейнил паша, нишки паша. Същият е дошъл с 500 низами в Сливен да лови хайдути. Войната, за която се товори, е от 1828-1829 или Кримската от 1853. Димитър Калъчлията е родом от с. Торлак махле, Новозагорско. (Според П. Хитов - от Теке махла, Новозагорско, а според други - от Омарчево, Новозагорско). Върлувал в първата половина на XIX в. Негов район на действие е била цяла Източна България - от Одрин до Варна, но свърталище му били Сливенският и Котленският балкан и Бакаджиците. Любимо място му е бил връх Разбойна при трите хайдушки кладенци. Калъчлията е правил големи пакости на турците и обирал пощата. Помагали му овчари по планинските кошари. По Разбойна ятак и прислужник му бил Петко Костадинов Батоскин, говедар по тия места. Понякога вземали залог турски и чорбаджийски деца, за които получавали откуп. Веднъж улавят сина на Вълко кехая от Жеравна, Димчо кехая, водят го 20 дни със себе си и взели от баща му 55 000 гроша откуп. Друг път завеждат в къшлята на Вълко кехая в с. Пандакли, Ямболско, едно кадънче и под страх на смъртно наказание го оставят, а овчарите да го гледат добре в едно скривалище, докато получат откуп от богатия турчин. След 30 години хайдутуване Калъчлията бил заловен в Балчишко и затворен в Русе, където го обесили през 1858. От изброените му в тая песен другари Пею Буюклията е бил от с. Козарево, Злати Пехливанов от с. Конаре."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.