63. ДИМИТЪР ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

Посъбрал ми е Димитър,
Димитър млада войвода,
се отбор млади юнаци,
който е един на майка,
един на майка, на баща,
да не му й мила майка му,
майка му още баща му,
Че ги Димитър заведе
да си юнаци обружи
се със юнашка обружя.
Девет ги годин той води,
се ги хубаво иззими
и ги хубаво облече.
На десетака година
кяра нямали никаква,
печалба не спечелили -
дружина гола и боса;
още ги далек зазими,
далек на гора незнайна.
Буен е ветар духнало
и малко снежец завалял,
малко ми снежец до гърди.
Димитър напред вървеше,
та им пъртина правеше;
дружина дума Димйтру:
- Димитре, наша войводо,
девет ни годин ти води,
се ни хубаво иззими
и хубаво ни облече.
Тази година, Димитре,
твърде ни далек зазими,
далек на гора незнайна.
Кяра нямахме никаква,
печелба не спечелихме.
дружина й гола и боса.
Я ни войвода избери,
че ти щеш да ни измориш!
Димитър дума дружини:
Дружина вярно собрана,
вие ма много чакахте,
още ма малко чакайте,
ази съм каравул проводил
на Цариградски пътища,
царска ще хазна да мине,
кралица царска дъщеря
тежка ще азна да кара,
до седеш малки кочии
със по три чифта биволе;
вашта й премяна готова
Вие са Богу молете,
дано си пъта не сбъркам
на "Света Петка" манастир,
дано в манастир излега.
Твърде са редко отваря,
молба ще да са помола,
дано ми молба минеше,
да са манастир отвори,
в манастир да ви заведа,
в манастир да ви подсуша.
Тие са Богу молеха,
Димитър пъта не сбърка
и си юнаци изведе
на "Света Петка" манастир,
верно са молба помоли:
"Ти "Света Петка" манастир,
молба ша ти са помола,
дано ми молба минеше,
да ти се врата отвори,
юнаци да си подсуша:
вратата ша ти посребра,
светците ша ти позлата."
Като Димитър продума,
манастира са отвори
и той юнаци подсуши,
и каравул му довтаса,
каравул черно циганче,
и си Димитру думаше:
- Димитре, млади войводо,
ей га азната, че иде;
кралица царска дъщеря
тежка си азна караше,
дур седем малки кочийки
със по три чифта биволе.
Димитър дума юнаци:
- Юнаци избор избрани,
вървете сега със мене
да ви премена й облеча!
Разсече дърво буково,
извади гирдокик премяна,
та си юнаци облече
и си юнаци учеше:
- Дружина избор избрани,
девет години ви аз водих,
ний хазна не сме земали,
в потера не сме влязвали.
Кралица води потера,
дор двеста млади сеймени,
сто и педесет бошняка,
педесет голи манафи.
Ни ще си на път излезем
да си кралица преварим,
вие са в гора запрете,
пушки на титик държете, .
със ръце на ножовете,
аз ще си на път изляга
да си кралица превара,
молба ща й са помола,
дано ми нещо подари,
бар им четритях кочийки.
Ко мя кралица познае,
да ми името спомене,
вие си еички викайте
и си със пушки гръмнете,
и си на пъта излязте.
Димитър на път излези
и са кралици молеше:
- Кралице, царска дъщеря,
Киримо, Кирим кадъно,
ази съм човяк сиромах,
имам си дребни момчета
дор седемдесет и седем,
голи, Киримо, и боси.
Дано ми нещо подариш
от твоите седем кочийки,
барем, Киримо, четритях,
момчета да си облеча.
Кирима дума Димитру:
- Димитре, млади войводо,
да би Кирима дарила
и по гората слепците
като Димитър войвода,
тя не би хазна карала
и не би войска водила:
дор двеста млади сеймени,
сто и педесет бошняка
педесет голи манафи
Как му името спомена,
Димитър млада войвода,
Димитровата дружина
сички в един глас викнаха
и си със пушки гръмнаха,
и си на пътя излезли.
Дор си на пътя излязът,
Димитър млада войвода
двесте сеймени посечи,
сто и педесет бошняка,
педесет голи манафи.
Кирима дума Димитру:
- Димитре, млади войводо,
тебе, Димитре, не мяза
млада войвода да бъдеш,
а найди мяза, Димитре,
Кирим кадъна да земеш
и тежка хазна да караш.
Димитър дума Кирими:
- Киримо, царска дъщеря,
да би Димитър крал ставал,
Кирим кадъна да земе,
кралица царска дъщеря,
не би Димитър събирал
дур седемдесет момчета,
момчета като вълчета,
се дето й едно на майка,
едно на майка, на баща -
Че си Кирима улови,
дясна й ръка отряза,
ляво й око извади
и на Кирима думаше:
- Ходи, Киримо, по света,
да ходиш и ме приказваш
кой беше млада войвода!
А на юнаци думаше:
- Юнаци избор избрани,
зимайте жълти жълтици,
пълнете четал кемери
кой колко може да носи!
Димитър млада войвода,
той със кочийка понесе,
кочийка пълна жълтици.

Бележка на съставителя (Осинин): "Отбелязано, че е "много отколешна", отпреди около "250 години". Произход и записвач не са отбелязани. В песента са преплетени три мотива: за останала без печалба дружина, която иска да си смени войводата; за замръзнала дружина, която се размразява в манастир; и за обир на хазна с Кирима кадъна. Георги, "на баба Трънка момчето", бил от Сливен. Под негово войводство е започнал хайдутуването си Панайот Хитов. Съвременници на Димитър Калъчлията са били Кара Танас и Алтанлъ Стоян. Панайот Хитов нарича Калъчлията "един от най-знаменитите български войводи". Дружината му често достигала 20 човеци. Байрактар му бил Златю Конарченина. Според дядо Христо Стойков от Котел на Трънливата поляна, при Крива фека (Нeйковско землищe), Калъчлията имал черковище. Там хайдутите се събирали да се молят. Това място било разровено от иманяри."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.