62. НАНО ЮНАК

Том ІІ: Хайдушки песни

Нано си Гергю думаше:
- Герге ле, мое братенце,
на нас се канат, Герге ле,
ямболски кабадаии,
сливенски еничерие,
канат, се да ни уловат,
ръце ни отзад да вържат,
през Ямбол да ни прекарат,
през ямболската чаршия,
на крал да ни заведат,
на коли да ни побият,
под сянката ди да седат,
червено вино да пият
и люта върла ракия,
и шаро агне да ядат.
Гьорги си Нану думаше:
- Що ми се, брате, ти грижиш,
та дето ядеш и пиеш,
то не ти пада на сърце?
И то ли да те науча?
Извади конче хранено
от тия тъмни зимници
с синьо го седло обседлай,
с златна го юзда обюздай,
препаши сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
нахлупи калпак черкезки,
еничерска руба облечи,
че мини, брате, през Ямбол,
през моста, брате, ямболски,
че се в чаршия провикни:
"Ямболски кабадаии!
и еничери сливенски
да си излезат наяве,
че си ми Нано минува,
та да си Нано уловат!"
Де го зачуди, зачули
ямболски кабадаии
и еничери сливенски -
чак са при него отишле.
Нано си сабя навади
дванайсе педи юнашки;
като се е нея замахна,
от седемдесет юнака
един ми Черне остана,
Черне ми ага Силиман,
Силиман турски пехливан.
Черне си Нану думаше:
- Нано ле, млада, войводо,
със сабя бой си не бива, ,
със сабя още със пушка.
Я фърли сабя френгия,
остави пушка бойлия,
да си се двама поборим!
Бориле са се, бориле,
бориле мало ни много -
тъкмо ми три дни три нощи
да навие никой не можил.
Тогаз се Нано уплашил,
Нано ми млада войвода,
че ще то Черне навие,
Черне ми борач ямболски -
у Нано сестри си думаше:
- Милице, моя сестрице,
я дръпни, сестро Милице,
та ми ножчето извади,
ножчето, люто ханджарче,
че ей отрежи, отрежи
на Черне, сестро, привезът,
та да му паднат калците,
та да си Черня навия!
Милица, негва сестрица,
тя ножчето е дръпнала,
не отряза Черньо привезът,
най отряза привез у брата,
та му калците паднаха.
Топаз си Нано извика
и си се Богу помоли:
"Боже ле, мили Господи,
я си ми, Боже, помогни,
та да си Черня навия,
че ще ти, Боже, подаря
на Ново село манастир,
на кръстопътът изворче!"
Господ му дочу молбата,
издигна Нано млад Черня,
издигна чак до рамена
и го на земя потърти.
Тогаз си стана на ноги,
та си Милица улови,
Милица мила сестрица,
за нейна руса косица;
къс си я по къс сечеше,
по драки си я качеше,
качеше и си думаше:
- Яжте, горвани и орли,
бяло ми месо челяшко
на моя сестра Милица!

Бележка на съставителя (Осинин): "Поместваме песента заради първата й част, представяща действителна случка: борба на Нано от Ямбол с ямболските кабадаи. Що се отнася до участието на сестрата Милица - това е привнесено от съответния мотив за борба на брат (или съпруг) с хайдутин при отиване на. повратки. Самото име Милица е най-често за тоя мотив. (Виж бележките към предната песен.)."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.