61. НАНЮ И ГЕРЧЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

Наню войвода думаше:
- Герче ле, каравулино!
Я стани, Герче, иди
в града, Герче ле, Разграда -
послушай за нас що думат
граждане бре, и аяне.
И Герче стана да иде -
десна си ръка превърза,
глава си с пешкир обвърза,
със тънак пешкир копринен
та че в Разграда отиде.
Походил до три недели -
никой си нищо не дума
за Наня, млада войвода,
за Герча, млад каравулин.
Най-сетне си йе отишел
в Али-аяиско кафене
там си аянин седеше
с емирин, млада войвода,
тютюн си, кафе пйяха.
Емир аяну думаше:
- Да мога, аяне да хвана
Герчя ми каравулина
и Наня ми, бре, войвода,
та да ги, холам, изведа
при високата могили
на зелената морава,
та на кол да ги набия,
под сянката им да седна
и добър, зефет да сторя!
Това емирин издума.
Че стана Герче, отиде
и си на Наня обади
що си говорят за Наня,
за Наня, млада войвода,
за Герчя, каравулина.
Наню си обзе премяна,
сички юнаци облече
във бели дрехи помучни,
и Герчя каравулина,
а Сам си е зел премяна
червена и копринена,
забучи перо чавушко;
та си тептил отидоха
в града ми, джанъм, Разграда.
Отдалеч ги присрещнаха
граждане със айянина,
още ми с млад емирина;
добър им конака дадоха.
Наню айяну думаше:
- Аяне, бре, и граждане!
За три дни мюхлет ви давам:
седем хазни да сберете,
тука да ги донесете.
За три ги дена събраха,
на Наня ги предадъха,
Наню си тептил събира,
да си при царя отиде.
Тръгнаха да ги изпратят
айянин и гражданете,
още ми емир войвода.
Наню айяну думаше:
- Айяне и ви, граждане!
Стига ни изпровождайте -
нека ни сега проводи
емирин, млада войвода -
Това емирин като чю,
премного се зарадува,
че ньего са поканили
царски хора да изпрати,
и с радост тръгна нанапред
Вървяли, що са вървяли,
стигнали трева зелена
и високата могила.
Наню дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Добро си агне издъгахме,
та го със нази водиме:
хванете, заколете го,
сега дърва насечете,
та огън си накладете
агнето да си опечем,
та че под байрак да седнем,
добър си зефет да сторим.
Тогаз са емир осетил,
че не йе царски чявушин,
но Наню млада войвода
и Герче й Гравулина,
и викна, та са провикна:
- Кой зло на други помисли,
ньему са слива на глава!
Че са българи юнаци
и никой ги не надвива.

Бележка на съставителя (Осинин): "Навярно се отнася до ямболския войвода Гарабчи Георги, хайдутувал през 1821-1826, и неговия-съвременник Наню (вж.: Димитров Г., Княжество България, т. II, с. 209). В поместения тук вариант Герче е навярно зле записано у Безсонов вместо Герге. (Виж и следващата песен.). Стиховете 9-12 в първообраза гласят: "И главата с тънък пешкир / копринен добре привърза, / та отиде Герче в градът. / Походил йе три недели."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.