|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
59. РАЛЧО ВОЙВОДА И ХАЗНА
Том ІІ: Хайдушки песни
Отсъбра Ралчо юнаци
сто й седемдесе и седем,
Ралчо им беше войвода,
войвода Ралчо, байрактар.
че ги поведе-заведе
навръх на Стара планина,
на Игликина поляна,
там си талим играха,
на нишан пушка да бият.
Учи ги Ралчо, води ги,
пеетйн ей крачки отмери
на нишан да си ударят
пръстян на нишан остави -
който си пръстен удари,
крушум през пръстен да мине.
Ред са по редом редиха,
никой на нишан не удари,
най-подир Ралчо остана:
тежко шишане бре грабна,
като на нишан промери,
крушум през пръстян прокара.
Сичка дружина викнала:
- Ралчо войвода ша баде,
къкото беше досега!
Ралчо дружина думаше:
Мене ми писмо достигна -
царски щът хазни да минат,
дор седемдесе катъра
се алтън маджар жълтици,
като катърски петали.
Азните ша си оберем,
кой колкот може да носи
от тези алтън маджари!
Че слягва долу в равнище,
долу ми в росно ливаде,
зелен си чадър курдисват,
хазните ша си завардят.
Ето хазните че идат:
Керима, бяла ханъмка,
Керима, керванбайийка,
със седемдесе катъра
и със сто й двайсе гавази.
Като Керима наближи,
Ралчо дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
направо пушки гърмете,
азните да бастисаме.
- Аз ша Керима да меря,
Керима бяла ханъма,
Керима керванбашийка!
Сички наеднъж гръмнали,
Ралчо си удари Керима
в челото между веждите.
Хазнатари са разбягаха.
Че си катъри фанаха
и ги нагоря изкараха
навръх на Стара планина.
Давал е Ралчо, плащал е
на своите си юнаци -
кой колкот може да носи.
Бяла Черква, Павликенско (СбНУ 38, с. 87); Керима - другаде Кирима;
в диалекта - Кярима.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|