55. СТОЯН ВОЙВОДА И БУДИМСКИЯ КАДИЯ

Том ІІ: Хайдушки песни

Седнал ми беше, седнал ми
кючук ми Стоян войвода
у едно ладно меане
в Будима града голяма
Отде го, олън, съгледа
будински млада кадия -
тежка потеря дигнала,
тежка потеря манафи.
кючук Стояна фанали,
в тъмни тъмници фърлили:
девет ми боя в земята, :
черни букаи на крака,
бели белизи на ръце,
ситни синджири на вратъ -
не може навън да излезе,
ни да са назад обърне.
Отде са, олън, научи
негова стара майчица,
не била стара ни млада -
на сто й дванайсе години,
у Будим града отива,
въз будимската тъмница,
на пармаклъци застава
и си са виком провикна
- Синко Стоене, Стоене,
тук ли си, синко, тук ли си?
Стоян са одвътре обади:
- Тука съм, мамо, тука съм,
тука съм, ала защо съм -
девет съм боя в земята,
с черни букаи на крака,
с бели белизи на ръце,
с ситни синджири на вратъ -
не мога навън да изляза,
ни надзад да са обьрна.
Мама Стояну думаше:
- Я казвай, синко я казвай,
къко да давам, продавам
от тойто тежко имане,
да та оттука отърва?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
не давай, нито давай
от мойто тежко имане,
я слезни, мамо, я слезни,
из будинските сокаци
и при кадия да идеш.
Отдалеч му са поклони,
отблизо му са помоли,
у дано ма оттук избавиш,
кадия зле са заканя:
днес петъм, утре събота,
други ден света неделя,
той ша ми глава одреже
и на кол ша я набие,
да види мало й голямо
кък са въйвдда излиза.
Стояна послуша,
слезе мама, че слезе
будински тесни сокаци
при кадия отиде;
отдалеч му са поклони,
отблизо му са помоли
и на кадия думаше:
- Кадийо, млад сълмадийо,
казвай кадийо, приказвай,
къко да давам, продавам
от Стояново имане
да си Стояна отърва
от тез будимски тъмници.
Я айде, айде да броим,
желти жълтици да броим,
кило левове да теглим,
шиник грошове да мерим,
дано си откупя Стояна.
Кадия дума бабичка:
- Бабо ле, стара майчице,
не си думите ти аби,
нито парите си арчи -
днес петък, утре събота,
други ден света неделя,
аз ша му глава одрежа
и на кол ша я набия,
да види младо й голямо
как са войвода излиза.
Стояновата майчица
Викнала, та заплакала
и са е надзад върнала
и при Стояна отишла,
и на Стояна думаше:
- Къко да правя и сторя
и да та оттук отърва?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле стара майчице,
по-скоро у дома да идеш,
да извадиш конче алено
аляно още раняно,
с синьото седло оседлай,
желти го юзди обюздай,
в Еленска гора да идеш
въз Мирча, мамо, войвода
и ще на Мирча да кажеш,
че аз съм сега у Будим,
у Будим града голяма,
кадия са лошо заканя;
да ми главата одреже.
Мама Стояна послуша,
по-скоро у тяй отиде,
че си кончето извади,
синьо го седло оседла,
желти го юзди обюзда,
за Еленска гора тръгнала.
Кога през гора вървеше,
кончето кът си цвиляше,
на гора листе треперят.
Кът зачу Мирчо кончето,
и си на крака застана,
тогиз надолу погледна,
майка Стояну съгледа
и на дружина думаше:
- Туй конче е Стояново,
ала й майка му на него,
скоро дружина ставайте -
нещо е в, Стоян станало!
Стояновата майчица,
тя си на Мирча думаше;
- Мирчо войводо, Мирчо ле,
снощи Стояна ванаа
у Будим града голяма,
и го в тъмница фърлили,
девет е боя в земята,
е черни букаи на крака
с бели белези на ръце,
ситни синджири на вратъ,
де може навън да излезе,
ни надзад да са обърне.
Кадия са люто заканя:
главата да му одреже
и на кол да я набие,
да види мало й голямо
как са войвода излиза.
Мирчо дружина продума:
- По-скоро пушки земайте,
у Будим града да идем,
да си Стояна отървем
от будимските тъмници!
Не било близо ни далеч -
седемдесе й седем саата.
Будима града стигнали,
при тъмници застанали,
Мирчо са отгоре провикна:
Тук ли си, Стоене, тук ли си?
Тука съм, ама защо съм -
девет съм боя в земята,
с черни букаи на крака,
с бели белизи на ръце,
ситни синджири нах вратъ -
не мога навън да изляза,
ни надзад да са обърна.
Мирчо дружина думаше:
- Скоро пояси давайте,
мердевен да направиме,
при Стоян да си аз сляга!
Дружина даа пояси,
от пояси мердевен сториа,
Мирчо зе демир бузана
и при Стояна си слезе,
черни букаи разбива,
бели белизи строшава,
ситни синджири разкъсва,
Двама по мердевен излязова,
че са си тогиз тръгнали
из будимски тесни сокаци
и при кадия отиват.
Щом ги кадия съгледа,
отдалеч им са поклони,
отблизо им са помоли:
- Стоене, млада войводо,
къко да давам, продавам
от мойто тежко имане,
да ми живота арижеш?
Стоян кадия думаше:
- Недей си аби думите,
нито си арчи парите.
Че му главата одрязват,
през Будим града минават,
в Еленска гора отиват.

Бележка на съставителя (Осинин): "Споменатият Русин войвода, като се съди по данни от песента, навярно ще е Руси Кайлията от Караорман, дн. Черногорово, Хасковско (вж.: Димитров Г., Княжество България, т. ІІ, с. 211). Той е действувал не с дружина, а всякога сам, и то между земеделската си работа. Унищожил е над 40 турци - злосторници. Действувал в началото на XIX в. През 1825 срещнал двама турци на коне с грабнати от нивата български моми. Русе убива турците и върнал момите на родителите им. Живял е до големи старини."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.