54. НИКОЛА И МИЛАН

Том ІІ: Хайдушки песни

Никола дума на Милан:
- Милане, братко по-малък,
става ми девет години,
откъто, братко, излязахме
по Сливенските баири,
из Котленските балкани
комити, върли хайдути.
Добра печалба стигнахме:
по чанта дребни рубета,
по кемер жълти жълтици.
Имаме сестра Еленка,
в Котел е града женена,
мъжко е дете добила
и го на мене кръстила,
на мойто име юнашко,
хубаво име Николчо.
Като й детето добила,
мене е хабер пратила,
менека сърце додража,
жа ида, братко, във Котел
сестра Еленка да обида
и детето й да вида,
кръс божи да му харижа-
чантата с дребни рубета,
люлчица да му подниже:
га са Николчо разреве,
като му люлка залюля,
рубета да му задрънчът,
Николчо да са заиграва.
Милан Никола продума:
- Тук седи, братко, не ходи,
имаме свяко калеко,
Билчина билюкбашия,
на сеймените старшия,
жа та Билчина усети,
усети, жа та улови,
на бесалото жа идеш.
Никола Милан не слуша,
той на Милана думаше:
- Тва ли та й кахър фанало!
Имаме свирка хайдучка,
хайдучка свирка комитска,
ти на свирката разбираш,
подай ми, братко, свирката,
свирката с мене да носа.
Близу, край Котел да стоиш,
да стоиш, хубав да слушаш:
ако би в ръце да флея,
със свирка свирня ще изсвиря,
бърдже при мене да додеш,
да додеш, да ми помогнеш.
Милан му свирка подаде,
зима Никола свирката,
тръгна, във Котел отиде,
па караула издеби.
Кога Никола отиде
на Еленкини дворове,
тихичко с ръка почука.
Еленка, булка котленка,
сладко си съня, заспала;
не може да, го усети,
да стане да му отвори.
Той са назади измести
и са юнашки разигра,
през дувари са префърли,
на къщна врата отиде,
полека с ръка почука,
тихичко с уста продума:
- Сестро льо, мари Еленке,
стани ми врата отвори!
Еленка от сън станала
и му вратата отвори,
пусна са и го здрависа,
дясна му ръка цалуна,
грозна му дума продума:
- Бате ле, бате Никола,
що тръсиш тука тва време,
не знаш ли, братко, не знаш ли,
нашия свяко калеко,
Билчина билюкбашия,
ако та, братко, усети,
на бесалото жа идеш.
Никола дума Еленки:
- Не бой са, сестро Еленке.
Като си дете добила
и го на мене кръстила,
на мойто име юнашко,
хубаво име Николчо,
мене на сърце додража,
ем додох тебе да вида,
Николчо да си обида,
кръс божи да му харижа,
чантата с дребни рубета,
люлката да му поднижеш:
га са Николчо разреве,
като му люлка залюляш,
рубета да му задрънчът,
Николчо да са зайграва.
Още Никола тва дума,
кучето грозно излало,
Билчина билюкбашия,
той по кучета познава
къде на хора разлават,
изсвири свирка джандарска,
ето й сеймени додоха,
около къща върдзаха.
Билчина билюкбашия
курдиса пушка с два брата,
изтегли сабля с две лица,
право във къщи отива.
Никола стара комита
потегли пушка да гръмне -
детето жа си сабуди,
потегли сабля да извади -
детето жа си уплаши,
юнашки ръце предаде,
назад му ръце върдзаха,
към бесало го насбраха.
Никола дума на Билчин:
- Билчине, билюкбашио,
бре свяко, ти мой калеко,
аз нямам нийде никого
за мене да си заплаче,
аз имам свирка хайдучка,
хайдучка свирка, комитска -
малко ми ръка отпусни,
със свирка свирня да исвиря,
на живот да са оплача.
Билчин му ръка отпусна,
Никола свирка исвири,
свирката свирня свиреше
и жални думи думаше:
"Де да си, братко, Милане,
бърдже при мене да додеш,
да додеш, да ми помогнеш.
Имаш ли хабер, нямаш ли -
близу бесало наближи!"
Милан край Котел слушаше.
Като свирката зачува,
изтегли сабля от ножница
и са през Котел разигра,
през дувари са префърля,
право на гласъ отиде
и отдалеч са провикна:
- Билчине, билюкбашио,
назад сеймени изтегли,
че става толкоз години
тази комита да тръса,
главата му да отзема,
юфкето да си изкарам!
Билчина билюкбашия
назад сеймени изтегля.
Той му главата не отсече,
а най въжето отряза
и му саблята подаде.
Никола дума издума:
- Тук няма сестра да плашим,
тук няма дете да будим.
Че си сеймени нагази,
де кого стигне, удари
и ги на място остави,
който засвари, избяга.
Па са Билчина фанали,
в Балкана го изкараха,
до два огъня наклали,
жив го на огън печаха
и на Билчина думаха:
- Бре, свяко, ти наш калеко,
да знаеш, свяко, да повниш,
кък са комити издават!
От тогаз дори до сега
Никола турци изплашил,
във Котел турчин не ходи.

Бележка на съставителя (Осинин): "Вичо Бончев, 81-год. я слушал от дядо Димитър Пенчоолу от с. Малко Търново, Чирпанско. Бил "чирак" у дядо Ганю."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.