53. МАНОЛ ВОЙВОДА И СЕСТРА МУ

Том ІІ: Хайдушки песни

Еленка булка хубава,
Еленка млада котленка,
мъжка си рожба добила,
добила и продумала:
- Храни ма, мамо, гледай ма,
да стана девекьгодишен -
от царя царство ша земна!
Еленка млада котленка,
имала братец войвода
в Троянска гора зелена
със седемдесе юнака,
със седем сини байряка.
Еленка хабер проводи:
"Де да е Манол, да доде,
да доде Манол във Котел,
да ми детето нарече
с негово име Манолчо."
Бързо са хабер донесли
във тая гора зелена
и на Манола думаха:
Маноле, млада войводо,
нас ни сестра ти проводи,
хабер, Маноле, да сторим -
мъжка си й рожба добила,
с нази във Котел да додеш,
детето да й наречеш
на твойто име Манолчо!
Манол им отговаряше:
- Не мога, кардаш, да дода,
веки са девекь месеца,
никаква кяра нямаме.
Снощи ми хабер дофтаса
от Сливен града голяма -
царска ша хазна да мине,
аз съм си пъкя завардил,
хазната да си оберем,
тогиз на Котел ша дода,
да й детето нарека
на мойто име Манолчо.
Ако ли пък ма убият -
млого й здраве носете
на мойта сестра Еленка,
Манолчо да ма замести,
дано си царство отнемем!
Мина са млого, немалко
и хазната са зададе
със млого мина сеймени.
Маноловата дружина,
тая са, холан, разбяга -
сам си е Манол останал,
той са от пътя отстрани.
Хазната мина-замина,
Манолу сърце късаше.
А че са Манол разгневи,
че стана, скокна Маноле,
та си хазната настигна,
извади сабя бащина,
срекь сеймените застана;
с дорде са, холан, усекят,
половината паднаха,
пък полвината бягаха,
самси си Манол останал,
че си хазната претреби.
Облече дрехи просешки,
напълни торба със брашно,
до полвината със злато,
нарами кривак божешки,
а че за Котел потегли.
Вървял е тъкмо три деня,
по пладне влезе във Котел
у Еленкини отиде.
Като го видя Еленка,
тя си Манолу думаше:
- Маноле, братче по-малко,
како си чудо направил!
Нощес та тука търсиха -
Котел е пълен с сеймени,
ша та, Маноле, уловят,
къс по къс ша та иасякът!
Манол й нищо не рече,
я най си влезе във къщи
и и детето нарече
с негово име Манолчо,
и на Еленка думаше:
- На ти, сестро льо, тез пари,
на книга да го научиш,
дано си царуство отнемем!
Дорде си ума издума,
кучето лошо залая,
Еленка навън излезе,
бързо са й назад върнала
и на Манола думаше:
- Маноле, братче по-малко,
двора е пълен с сеймени,
ай: о та, братче, уловят,
къс по къс ша та насякът!
Манол Еленки думаше:
- Не бой са, сестро, не бой са -
под тези дрехи просешки,
аз имам дрехи юнашки
и през рамото сабята,
бащина сабя френгия!-
Просешки дрехи съблече,
остана с дрехи юнашки,
извади сабя френгия,
а че си навън излезе.
Като го сеймени видяха,
видяха и побягнаха-
самси си порти отвори
и си в гората нафлезе.
От тогаз, кардаш, до нине
във Котел турчин немаме
от този Манол войвода.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.