|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
51. НЕНЧО ВОЙВОДА ОЗДРАВЯ
Том ІІ: Хайдушки песни
Остана Ненчо сираче
на половинка годинка,
без майка Ненчо, без баща.
Че расте Ненчо, порасте
до дванаесе години
а нема ниде никого,
кой да си Ненча научи
да оре Ненчо, да копа
бащини нивя бостане,
бащини още дедови.
Седнал ми Ненчо при долът,
под върба, под самодивска,
сам си са чуди и мае:
(накъде Ненчо да иде,
какъв курбетлък да хване,
как да си къща храни,
как да си челяд отгледа!
Трепна са Ненчо, подскокна
и ми са тогаз усети
да иде Ненчо хайдутин;
да сече глави читашки,
да роби турски робини.
Посъбра Ненчо дружина:
кой нема майка ни тейно,
кой нема брата ни сестра,
който са от кръв не бои,
не знае рана как боли.
Па тръгнал Ненчо, отишъл
на тая Витош планина.
Ходил ми Ненчо, що ходил,
ходил ми девет години,
спечелил много имане;
никой за Ненча не знае,
ни паша, ни баш кадия,
ни цар Сюлиман вов Стамбол
Узнал е Ненча владика
из тая града София,
па при пашата отишъл
и на нашата думаше:
- Бре, пашо, турски заптию,
знаеш ли, или не знаеш
за Ненча, за войводата?
Че води Ненчо юнаци,
развива Ненчо байраци
и коли турски читаци,
събира жълти жълтици,
по тая Витош планина;
събрал е Ненчо имане,
имане без довършване:
педесет и пет кесии.
Пашата събрал сеймене,
сеймене, билюкбашие,
мизаме, делйбайпге,
па ги е пратил на Витош
да хванат Ненча войвода.
пукнале пушки бойлийки,
блеснале сабли френгийки;
много са турци паднале,
ала са Ненча раниле:
на сека става по рана,
на клето сърце две рани.
Че стана Ненчо, отиде
в гшемоеело Габрово
у Йонка механджийката,
у Йонка посестрима си,
че си на Йонка думаше:
- Йонке ле, посестримо ле,
бъди ми майка и сестра,
да ми раните изцериш.
Ако ми рани изцериш,
подбрадник ща ти нанижа,
подбраддик жълти жълтици,
косатник ситни рубии.
Йонка на Ненчо думаше:
- Ненчо ле, побратиме ле,
аз ще ти рани изцера,
ако са, холан, отречеш
от този пусти хайдутлък,
да купиш чифте биволе,
да ореш черни угаре.
Ненчо са Йонки кълнеше,
че ще си Йонка послуша,
ще хвърли тоя хайдутлък,
ще купи чивгар биволе,
да оре черни угаре.
Ала е пушка пукнала
в Неготин града голема:
сръбски са момци станале
да колат турци кръвници
и еничерски делие.
Не можа Ненчо да търпи,
та па си грабна пушката
и си на Йонка думаше:
- Йонке ле, посестримо ле,
не може юнак без рана,
не може юнак да оре,
не може лозе да копа.
Та па е Ненчо отишъл
в хайдук Велкова дружина.
Неготин (В. "Свобода", г. II, 1870, бр. 38, с. 139;
=Каравелов-Съч. 1, с. 150).
Бележка на съставителя (Осинин): "Песента представлява
интерес като доста видоизменен вариант на известната за Ненчо войвода. В нея
има два нови момента: върлуването на Ненчо по Витоша и участието му в хайдут
Велковата дружина. Края ла песента говори, че Ненчо е бил съвременник на хайдут
Велко - края на XVIII и началото на XIX в. Ненчо е любим герой на народните
певци, ако се съди по многото варианти, но данни за живота му няма. По-прави
са ония песни, които поставят дейността му в Средна и Източна Стара планина.
Изглежда, че е роден в тая област."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|