49. ХАЙДУТ ВЕЛКО И ТУРСКА ВОЙСКА

Том ІІ: Хайдушки песни

Седи Велко нависоко,
нависоко, нашироко,
та си пие шпирт ракия,
мезе еде пресна риба,
пресна риба дардалия.
А Станка му диван стои,
диван стои, чаша дръжи.
Лагутаре му лагутат,
топанджие с топан тупат,
пехлеване му играят...
Той си Велко отговаря:
- Ей та тебе, кичук Станке,
премени са, накити са,
със фустанче за петстотин,
салтамарче за шестотин,
коланче ти осемстотин,
фина феса деветстотин,
със пискюлче за илядо,
та да идеш долу, горе,
долу, горе в равно поле,
да налееш шпирт ракия,
да си кажеш на помакът,
да си стяга калетата,
че ще с него бой да бия
и земя ще да отнимам!
На мене ще помощ доде
видинградски Осман ага!
Дорде това говориха,
той си Велко и не знае -
турци земя оградиха
и кръстом я кръстосаха. .
Що е старо, погубиха,
що е млада, заробиха,
малки дяца пеленаци
под коне ги погазиха.
Като зачу хайдук Велко,
той изкара враня коня,
та си щекна по полето и
като звезда по небето.
Дето върви шошо шири.
Уплаши са турска войска,
та избяга в Анадола.
Стигна Велко Цариграда,
Той на баба отговаря:
- Дьнгър, дънгър, дай бабо, масло
да опръжим кокошките -
това не е турска войска, .
това ми са кокошаре,
кокошаре, баничаре!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.