46. ТАТУНЧО ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

Мама Татунчо думаше:
- Синко Татунчо, Татунчо,
Татунчо един на мама,
добре ми дойде на гости!
Я остави са, Татунчо,
от този пусти хайдутлук,
хайдушко не е за млогу,
хайдушко й, сино, за малко,
хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни!
Продай си пушка бойлия
и остра сабя змиица,
па впрегни руси биволи,
че иди угар да ореш,
да пръскаш жълта пшеница,
да храниш мама със алал!
Татунчо мама послуша,
че впрегна руси биволи,
че впрегна рало писано,
обърна бразна и друга -
силян са й пепел вдигнало.
Татунчо ми са й почудил
каква е тая работа:
дали ми й коне ергеля,
али ми й чарда говеда?
Не било коне ергеля,
не било чарда говеда,
я най е, холам, я най е
царюви млади сеймени;
че ги е царя проводил,
Татунча да си уловът,
главата да му отземат,
на царя да я занесът.
Тий при Татунча додоха
и на Татунча думаха:
- Ораче, младо копаче,
като ми ореш и сееш
ти не знаеш ли Татунча,
де оре, холам, де сее,
де пръска жълта пшеница,
да храни майка със алал?
Татунчо дума сеймени:
- Аз си Татунча не зная,
не зная и не познавам.
Най-подир иде циганче,
циганче грозно умразно,
то на Татунча думаше:
- Татунчо, а бре, Татунчо,
че не ща ли та обади?
Татунчо дума циганчи:
- Ако ма, холам, обадиш,
жув жа ти кожа одера!
То си Татунча обади,
сеймени идат, нападат,
Татунчо дума копрали:
- Копрало, моя сестрице,
ако ма сега отървеш,
ручката жа ти позлатя,
крачката жа ти посребря!
Че обзе тежко копрало,
че са Татунчо завъртя
наляво още надясно,
га са наназад повърна -
главите им са търкаля!
като на бахча зелето;
фесове им са червенят
като на бахча пиперя;
трупове им са търкалят
като на нива кръстците.
Татунчо у тях отиде,
че на майка си думаше:
- Аз орах, мамо, аз посях,
даде го Господ, стори са:
ясно ми й слънце изгряло,
и то ми й, мамо, узряло,
и аз го, мамо, пожънах.
Мама Татунчу думаше:
- Стой, недей лъга майка си,
че е от Бога греота!
- Кога ми вяра не фащаш, .
я хайде да та заведа!
Кога си майка заведе -
главите им са търкалят
като на бахча зелето;
фесове им са червенят
като на бахча пиперя;
трупове им са търкалят
като на нива кръстците.
Татунчо мрътви съблече,
кемери тeжки извлече,
кемери, пълни с алтъни,
че ги мами си подаде: -
- Земи тва, мале, имане!
Ти право беше казала:
"Хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.