45. СТОЯН И ПОТЕРЯ ОТ ТЪРНОВО

Том ІІ: Хайдушки песни

Имала й мама, имала
едного сина Стояна.
Расте Стоянчо, порасте
и на мама си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
я влез във тъмни зимници,
извади коня раняна,
раняна коня, поена,
с руйно го вино напои,
със бял го ориз назоби,
че ща да ида, майно ле,
във тази Рила планина,
Рила ми, Стара планина,
видиш ли как се зеленей
тази ми Рила планина,
Рила ми, Стара планина -
там ща, мамо, да отида,
млада войвода да стана
на седемдесе юнака,
на седемдесе и седем,
на три зелени байрака.
Стана мама му, че стана,
че влезе в тъмни зимници,
извади коня раняна,
раняна коня, поена,
с руйно го вино напои,
със бял го ориз назоби.
Че стана Стоян, че стана,
затъкна чифте пищови,
запаса сабя френгия,
задигна пушка бойлия,
възседна коня раняна,
раняна коня, поена,
а че си Стоян отиде
по тази Стара планина,
Стара ми, Рила планина,
на таз Хайдушка равнина.
Посъбра Стоян, посъбра
дор седемдесе юнака,
дор седемдесе и седем.
Че ходи Стоян, що ходи,
че ходи девят години
по тази Стара планина,
Стара ми, Рила планина,
заптиса Стоян, заптиса
синките царски друмища,
не дава птичка да фръкне,
камо ли турчин да мине.
Излезе страшна потеря
от Търново града голяма,
Стояна да си уловят,
на кол да си го забият.
Гони го, къко гони го,
гони го девят години -
не можи да го улови.
Че ходи Стоян, що ходи
по това поле Софийско,
по това поле Косово,
че ходи чак до Моръта -
нийде са Стоян не запря,
нийде го не уловиха.
Че пак са Стоян завърна
на тази Стара планина,
Стара ми, Рила планина,
на таз Хайдушка равнина.
Един ми ден понделник
Стоян дружина думаше:
- Ой ми ва вази, дружина,
дружина вярна, сговорна,
дор седемдесе юнака,
ходихме, къко ходихме,
ходихме девят години
по тази Стара планина,
Стара ми, Рила планина,
ходихме много надалеч
по това поле Софийско,
по това поле Косово -
в Търново града, дружина,
в Търново не сме ходили,
в Търново града голяма,
па видим, джанъм, да видим,
да видим стари си бащи,
да видим стари си майки,
да видим дребни си деца,
какво, дружина, те правят.
Дружина думат Стоени:
- Стоене, кардаш Стоене,
Стоене, млада войвода,
как през Габрово ша минем,
кът ни габровци познават?
Габровци са хора чишити,
габровци са хора шейрети,
габровци ша ни издадът,
габровци ша ни обадят,
в Търново ша ни уловят,
опак ни ръце ша свържат,
на коли ша ни набият, -
Стоян дружина думаше:
- Ой ми ва вази, дружина,
дружина вярна, сговорна,
дор седемдесе юнака,
дор седемдесе и седем -
толкоз години ходихме
по тази Стара планина,
Стара ми, Рила планина,
сега ли са уплашихте?
Дружина вярна, сговорна,
вяра и клетва сториха,
сутрина рано в понделник,
на личън ден ми Петровден в
Търново града да идат,
в Търново града голяма.
Ядоха, къко ядоха,
че стана Стоян, че стана,
зелен ми байрак подигна,
поведе вярна дружина,
дружина вярна, сговорна.
Слънцето трепти залязва,
Стоян Балкана остави.
Че през Габрово минаха.
Габровци, хора чишити,
габровци, хора шейрети,
габровци некаилници -
габровци каил не стават
юнак в Балкана да има.
Възсядат коне раняни,
право в Търново отиват
и на войвода думаха:
- Ой ми та тебе, войвода,
девят години как стана,
Стояна как си гоните,
Стояна как си търсите,
Стояна, млада войвода,
Стояна, младо юначе -
Стояна не улавяте;
сега си иде млад Стоян
със седемдесе юнаци,
със седемдесе и седем,
в Търново града голяма.
Стана войвода, повика:
- Ой ми ва вази, гавази,
скоро аскеря да доде,
на Мурно поле да йзлезе,
че сега иде млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Че си излезе аскеря,
се черни турци манафци,
Стояна да си уловят,
Стояна, млада войвода,
на кол да си го набият.
Кът през Дряново премина,
китки Стояну фърляха
и на Стояна думаха:
- Стоене, млада войвода,
не ходи, Стоене, в Търново,
в Търново града голяма:
габровци, хора чишити,
габровци, хора шейрети
на войвода хабер сториха,
Стоене, ша та уловят, -
Стояна не го й ни еня.
Зорница блещи, изгрява,
Стоян в Търново достигна.
Триста са пушки пукнали,
синки юнаци паднаха,
Стоян си само не падна,
Стоян са лесно не дава,
Стоян са лесно не фаща,
Стоян си глава не дава,
възвъртя коня раняна,
раняна коня, поена,
извади сабя френгия,
зафана Стоян да сече,
да сече Стоян, да коли.
Седем го пушки ранили,
седем го саби съсекли.
Побягна Стоян, побягна
горя ми, горя във Трявна.
Цери са Стоян, що цери
тъкмо ми девят месеца,
зафана Стоян да ходи,
Балкана да обикаля,
тази ми Стара планина,
Стара ми, Рила планина.
Забягна Стоян, отиде
горя ми, горя в Будима,
в Будима града голяма,
че стоя Стоян, че стоя,
че стоя седем години,
посъбра вярна дружина,
дружина вярна, сговорна,
дор седемдесе юнаци,
дор седемдесе и седъм,
че ги поведе, заведе
във тази Стара планина,
на таз Хайдушка равнина.
Като си видя Стояна,
птичка горница думаше:
- Стоене, млада войвода,
де ходи толкоз, Стоене,
де ходи седем години,
де ходи, че са не видиш?
Рахат оттогаз нямаме,
птичета не си измътих,
птичета не си отхраних
от тези турци манафи:
ката ден оттук минават
и водят млади робинки,
се млади, млади-зелени;
гнездата ми си развалят,
птиченцата ми улавят.
Стоян си нищо не дума,
медян си кавал извади,
а че си Стоян засвири,
медян му кавал говори:
"Горо льо, горо зелена,
водо льо, водо студена,
развивай листе шъроки,
юнаци, горо, да хладиш.
Недей ма, горо, ти кълна,
недей са, горо, ти сърди,
дето си, горо, пак идвам,
дето юнаци довеждам:
сърце ми, горо, не търпи,
теб, горо, като не гледам."
Води ги Стоян, що води
по таз Хайдушка равнина,
води ги девят години.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
дружина млади юнаци
дор седемдесе и седем,
кой от вас ша са наеме
габровчани да изведе,
габровчани да улови?
Дружина думат Стояну:
- Габровци са хора шейрети,
габровци са лесно не лъжат.
Нае са момче тревнянче,
тревнянче, младо юначе,
габровчани да изведе.
Наметна аба на рамо,
улови кривак във ръка,
право в Габрово отиде
и на думбази думаше:
- Ой ми ва вази, думбази,
кой ша със мене да доде,
в Балкана да го заведа,
тамо си ази намерих
девят пещери жълтици,
десетя бели бешлици:
парите да донесеме,
парите да разделиме.
Габровци хора шейрети,
младо ги момче излъга,
младо ми момче тревнянче,
излъга че ги поведе,
горя в Балкана да идат.
Като ги Стоян бре съзря,
че скочи Стоян, подскочи,
задигна пушка бойлия,
препаса сабя френгия,
че си думбази улови,
че ги поведе, заведе
на таз Хайдушка равнина,
че накла буян ми огън,
че закла агне гергьовско,
накара да му го печат.
Като са Стоян найеде,
че фана Стоян, че фана,
че ги у дърво завърза,
запали буйни огньове,
да горят още да пищят,
и на думбази думаше:
- Ой ми ва вази, думбази,
горете, та че повиете,
как ми в Търново ходите,
в Търново града голяма,
Стояна как издавате,
Стояна, млада войвода.
Къко ви сторих, направих?
Жените ви ли залибих,
децата ви ли съсякох,
имане ли ви ограбих,
че на войвода казвате?
Думбази думат Стоени:
- Стоене, млада войвода,
прости ни, прости, Стоене,
имаме дребни дечица,
имаме булки хубави.
Стоян думбази думаше;
- И ази имах юнаци,
юнаци вярна дружина,
дружина вярна, сговорна,
дор седемдесе юнака,
дор седемдесе и седем,
ала ви на обадихте,
потеря сички ги затри.
Горяха, щото горяха,
горяха три дни, три нощи,
горяха, че изгоряха.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
дор седемдесе юнаци,
дор седемдесе и седем,
ви сте ма млого слушали,
още ма малко слушайте,
само едно ми остана:
в Търново града да идем,
в Търново града голяма,
конаци да запалиме,
войвода да уловиме, -
Че стана Стоян, че стана,
поведе Стоян юнаци,
дор седемдесе юнака,
дор седемдесе и седем,
зелен ми байрак задигна.
Пукна зората, ша съмва,
Стоян са в Търнов намери.
Излезе аскер да лови,
да лови Стоян войвода:
триста ми грозни манафци,
двеста ми черни арапи.
Стоян дружина думаше:
- Ой ми ва вази, дружина,
дружина вярна, сговорна,
пълнете пушки, фърлайте,
вадете саби френгии,
вадете саби, удряйте!
Припусна коня раняна,
раняна коня, поена,
извади сабя френгия,
че са наляво завъртя,
дор са надясно обърне -
синките долу паднаха,
синките долу без глави.
Припусна Стоян, отиде,
право конаци достигна -
конашки порти затворени.
Чуди са Стоян, мае са,
какво да стори, направи,
в конаци вътре да флезе,
войвода да си улови,
живичък да го изведе
горя ми в Стара планина,
Стара ми, Рила планина,
на таз Хайдушка равнина.
Конче му дума продума:
- Дръж са, дръж са бре, Стоене,
дръж яко във гривата ми,
аз ша дувари прескоча
и във конаци ша вляза.
Стоян на конче думаше:
- Ако прескочиш дувари,
в конаци ако ти влезеш,
краката ша ти подкова
със позлатени петала,
гривата ша ти обнижа
със дребян, ситян маргарит.
Че скочи конче, подскочи,
на равно дворе си влезе,
отвори Стоян, отвори,
отвори порти конашки,
навлезе вярна дружина,
вярна дружина, сговорна,
сред двори байрак забиха.
Че стана Стоян, излезе,
излезе Стоян по стълба,
че въз войвода отиде:
войвода легнал, та мълчи,
войвода легнал, та заспал.
Стоян си врата поритна,
поритна и я изкърти,
че си войвода улови,
че го за крака улови,
главата му са лопаше
от сколопат на сколопат.
Че си го Стоян поведе
горя ми в Стара планина,
на таз Хайдушка равнина.
Зафана Стоян да яде,
да яде още да пие,
войвода диван седеше,
штъкляна чешка държеше,
че на Стояна залива.
Като са Стоян найеде,
той му очите извади
и му главата отряза
и на войвода думаше:
- Да повниш още да знаеш,
как са потеря проважда
от Търнов града голяма
да ловят Стоян войвода,
да повниш, пашо, да повниш!

Бележка на съставителя (Осинин): "Стих четвърти: "стана на девят години" - изоставен."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.