42. ЛОЗАН ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
има ли юнак кът тебе,
кът тебе и освен тебе,
на борба да те надбори,
на камък да те надхвърли,
на сабя да те надсече?
Димитър майци продума:
- Мамо ма, мила майно ле,
да дойдеш, мамо, да видиш
на тая Мургаш планина,
на Хайдушката поляна,
Лозан ми, Лозан войвода,
дето ни, мамо, поведе
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
със седем сини байрака.
Минахме поле широко,
настахме гора зелена,
а зад гората - сараи,
Емин пашови сараи.
Чул бе се Емин, чул-прочул,
из цяла равна Добруджа,
сичко бе кански писнало
от неговите зулуми:
де има мома хубава -
все Емин ще я зачерни,
де има вакли овчици -
все Емин ще ги задигне,
де има златна пшеница -
все Емин ще я обере.
Лозан му хабер проводи:
"Прави, що правиш, Емине,
добре си прави сметката,
че ще, Емине, да патиш!"
Емин му хабер получи,
получи и се закани:
"Прави, що прави млад Лозан,
да земе да се замете
през девет гори в десета,
че ще потеря изпратя,
потеря млади сеймени,
Лозана да си заловат,
заловат още доведат
на Русчук града голяма,
главата ще му отсека,
отсека, на кол набия!"
Майно ле, миличка майно,
нали се Лозан разсърди,
че ни в сарая доведе,
на Емин паша в сарая,
среднощ в сарая влязохме,
Емин си паша вързахме,
тежки му ракли строшихме,
раклите пълни с имане,
имане кара грошове
и още бели белици,
и още жълти жълтици.
Че се провикна млад Лозан:
- Дружино вярна, сговорна,
земайте, холан, земайте,
по-малко кара грошове,
по-много жълти жълтици,
че те са за път по-леки!
Земахме, мамо, пълнихме,
кой кемер, мамо, кой чанта,
каквото, мамо, остана,
Лозан го, мамо, напълни,
ямурлука си напълни,
че го на рамо преметна.
Оттам си, мамо, тръгнахме,
като си порти стигнахме -
портите с ключ заключени.
Седнахме, мамо, седнахме,
седнахме, завайкахме се,
седнахме, затюфкахме се
какво да сторим-направим
Лозан ми, Лозан войвода,
черен си перчан оскуба,
тънка си стълба изплете,
един ни по един изнесе
и ни главите отърва.
Майно ле, миличка мамо,
Лозан е юнак над мене,
той ме на борба надборя,
той ме на камък надфърля,
той ме на сабя надсича.
Дей гиди, Лозан, Лозане,
дей гиди, Лозан войвода.

Бележка на съставителя (Осинин): "И трите поместени песни за Лозан го прославят с един и същ подвиг, но извършен на различни места. И в трите Лозан се сочи като най-смел юнак."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.