|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
40. СТРАШИЛ И ПЛЕВЕНСКИЯ КАДИЯ
Том ІІ: Хайдушки песни
Остана Димчо сираче,
без майка Димчо, без баща.
Вана са Димчо аргатин
при плевенския кадия.
Седял е Димчо, служил е
тъкмо ми девет години,
Димчо си ако поиска,
а кадия му думаше:
- Димчо льо, момче глупаво,
кой та е, Димчо, научил,
от мене пари да искаш?
Димчо кадие думаше:
- Никой не ма е научвал,
научила ма й службата,
научила ма й рабтата,
научили ма теглила;
девет години как седа
и на кадия слугувам,
спечелий деветстотини -
парите да ми заплатиш.
Кадия Димчу думаше:
- Я седи, Димчо, я седи,
дорде си младо, глупаво;
нийде не са е виждало
кадия пари да плаща.
На Димча жалба дожеля,
че стана Димчо, отиде
на Троянската планина
и са високо провикна:
- Уйчо ле, уйчо Страшиле,
Страшиле, страшна войводо,
де ми си, уйчо, да додеш,
ядове да ти разкажа!
Де стоя Страшил, зачу го
и на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
бърже ми Димче донцете,
при мене няка да доди!
Дружина бърже отиде,
из гъста гора одила
и Димче си намерила,
при Страшила го доведе,
Страшил на Димче думаше:
- Димчо льо, дете сестрино,
що одиш, Димчо, из гора,
защо ми тръсиш уйче си?
Димчо Страшилу думаше:
- Уйчо льо, уйчо Страшиле,
додой да ти са оплача -
девет години слугувам
при плевенские кадия,
девет ми пари не даде.
Страшил си Димче попита:
- Знаеш ли, Димчо, да кажеш
отде са врата отваре
на кадийските конаци?
Димчо уйче си думаше:
- Девет години слугувам,
как да не зная вратата?
Страшил дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
стягайте пушки и сабли,
у Плевен града ше идем,
плевенски турци да бием,
кадие да си уловим.
Че са у Плевен отишле,
у Плевен града голяма,
кадие ми са ванали,
с тежег го топуз бъйтеа.
Страшил дружина думаше:
- Земайте, момци юнаци,
със оки желте желтици,
със шиник кара грошове,
тези са пари кървави,
от довици са земати,
от сираци са грабети.
Кадия дума Страшила:
- Страшиле, страшен войвода,
недей ми троши кокълте,
елял да ти са парите.
Страшил кадия думаше:
- Ако останеш сиромай,
ти ше си глобиш и децата.
Че му главата отряза
и на планина отишле.
Новопазарско (СбНУ 47, стр. 239).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|