39. СТРАТИЛ СТРАШНА ВОЙВОДА

Том ІІ: Хайдушки песни

Мама Стояну думаше:
- Я остави са, Стоене,
от този пусти хайдутлук,
та ори черни угари,
та посей жълта пшеница,
та че я, сино, пожени,
напълни, сино Стоене,
бащините си хамбари,
хамбари, сино, кирмидни,
та рани, сино пътници,
пътници и познайници,
къкто ги й ранил тейно ти!
Стоян мама си послуша,
та че са Стоян остави
от този пусти хайдутлук.
Отиде в гора зелена,
да сече рало габрово.
Три дни из гора походи,
дорде си рало намери.
Когато рало намери,
три дни го Стоян, бре, сече,
три дни го до тях си влече,
та че го Стоян завлече
на габровските ламбанти,
че си го Стоян окова,
окова още увърза
и му геколя направи
в три оки фурда жулязо.
Че впрегна руси биволи,
отиде в поле да оре,
обърна Стоян, повтори,
нему се гласец зачуло
към тая гора зелена;
дорде си Стоян потрети,
пукнала й пушка във гора.
Стоян си пусна биволи,
нарами рало на рамо,
отиде в гора зелена,
дето е пушка пукнала,
завари Стоян, завари,
Стратила страшна войвода,
Атмаджа кючук байряктар.
Като го видя, бре, видя
Стратила страшна войвода,
нищо му Стратил не рече;
Атмаджа назлън байряктар,
той на Стояна думаше:
- Стоене, баш хайдутино,
що си направял тва рало,
али чифчия жа станеш?
Я пойди, пойди, Стоене,
на габровските механи,
там пият вино, Стоене,
момчета като вълчета,
юнаци като зли вълци,
зли вълци по стогодишни,
и за Стратила уртуват,
де ще Стратила да найдат,
Стратила, страшна войвода,
и тий със него да идат.
И Стоян фърли ралото,
преметна пушка на рамо,
та че отиде, отиде
на габровските механи -
момчета вино пияха,
момчета като вълчета,
юнаци като зли вълци,
зли вълци по стогодишни.
Стоян на врата почука,
тий Стояну отвориха,
та че им Стоян думаше:
- Момчета като вълчета,
юнаци по стогодишни,
вие си вино пиете
и за Стратила гальчите,
де ще Стратила найдеме,
Стратила, страшна войвода,
и ний със него да идем.
Пойдете да ви заведа
при Стратил страшна войвода!
Та че ги Стоян поведе,
като ги в пътя водеше,
той си ги хитро учеше:
- Момчета като вълчета,
юнаци като зли вълци,
зли вълци по стогодишни,
кога при Стратил идеме,
той жда ва страшно изгледа,
сакън да са не плашите -
нему си й такъв погледа.
Та че ги Стоян заведе
при Стратил, страшна войвода.
Стратил ги страшно погледна -
отпуснал джуни до земя,
издигнал клепки до небе.
Сички са изпоплашиха.
Едно ми малко момченце,
то на Стратила думаше:
- Оти ма така изглеждаш,
аз съм по-страшен от тебе,
че имам вуйчо хаджия,
хаджия, баш чорбаджия,
на царя хазна достача,
ала е вета войвода.
Стратиле, страшна войводо,
ти можеш ли го улови,
имане да му земеме?
Стратил на момче думаше:
- Момченце малко, глупаво,
можеш ли вуйча измами,
във гора да го доведеш,
ази си вуйча улавям,
макар е вета войвода.
Момче Стратилу думаше:
- Стратиле, страшна войводо,
ази си вуйча измамям,
във гора да го доведа.
Та че си момче отиде,
че на вуйча си думаше:
- Вуйчо льо, вуйчо хаджия,
хайдутско имане намерих,
хайде ма, вуйчо, научи
какво имане да сторим,
пополам да го поделим?
Вуйчо момченце послуша,
вече двамата тръгнаха.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена.
Като през гора вървяха,
вуйчо момченце думаше:
- Момче, сестрино копиле,
далеч ли й още имане?
- Я върви, върви, вуйчо льо,
не ми е твърде далеко,
сега при него жда идем.
Та че го момче заведе
при Стратил, страшна войвода,
Стратил му срещум излезе,
Атмаджа назлън байряктар
отподиря го заседнал,
та че Стояна фанаха.
Стоян Стратилу думаше:
- Стратиле, страшна войводо,
какво, си искаш от мене?
Стратила дума Стояну:
- Стоене, вета войводо,
нищо не искам от тебе,
садя си искам, Стоене,
момчета да ми обуеш,
обуеш още облечеш.
Даде ми Господ - мръкна са,
Стоян Стратила поведе
та че го в село заведе;
отвори сандък с бешлици:
- 3имай ми, холам, Стратиле!
Стратил на Стоян думаше:
- Стоене, вета войводо,
ти знаеш добре, Стоене,
че ази нема да ида
на, сватба, булка да даря,
кога ми ръка цалува,
та даваш тези бешлици.
И той го Стоян заведе,
откри сандък с карбовници:
- Зимай, Стратиле, не считай!
Стратила дума Стояну:
- Ти нали знаеш, Стоене,
че сюреклия не ставам,
волове да си купувам;
я давай, давай, Стоене,
хайдушка хазна, бре, лека,
маджар ми, холам, алтъни!
И Стоян си ги заведи,
отвори сандък с алтъни:
- Зимай, бре, холам, Стратиле!
Стратила дума момчета:
- Зимайте бръшко, момчета,
момчета като вълчета,
ко на потеря подири,
хвърляйте маджар алтъни,
потеря да са забави,
маджар алтъни да сбира,
дорде във гора убегнем.
Момчета като вълчета,
юнаци като зли вълци,
зимали кой колко можал,
дорде Стояна обрали,
до едно крайно дукато.
Даде ми Господ - съвна са.
Стоян си ферман проводи
до царя и до визиря:
"Мене ма обра Стратила,
Стратила, страшна войвода,
до едно крайно дукато."
Царя потеря повдигна,
от седем годин нагоре,
от седемдесет надолу:
- Идете, холам, идете,
тръсете, холам, тръсете
Стратила, страшна войвода;
дето го вий намерите,
назад да са не връщате,
при царя го доведете.
Стратил си в гора седеше
и си пиеше, едеше.
Нему са тъпан зачуло,
той на Атмаджа думаше:
- Атмаджа, назлън байряктар,
пойди, бре, холам, да видиш,
дали не е туй царска хазна,
да идем да я оберем?
И той отиде да види.
Не било царската хазна,
най било царска потеря.
Бре, кючук назлън байряктар,
той са назаде повърна,
че на Стратила думаше:
- Стратиле, страшна войводо,
не ми е царската хазна,
най ми е царска потеря -
колко на поле тревата
и на гората листата.
Стратила дума Атмаджа:
- Атмаджа, назлън байряктар,
оти та глупав намерих -
като си видя потеря,
защо ми, холам, Атмаджа,
юнашки не са провикна,
потеря да са повъзпре,
потеря да се ослуша,
дорде си вино допия,
дорде си ляба аз доям?
Таман си Стратил тва дума,
и потеря го заседна.
Стратил си скокна на крака,
че на потеря думаше:
- Потерйо страшна, голяма,
колко на поле тревата
и на гората листата,
дето сте млади женени,
не ви ли й милно и жално
за вашите, млади булки,
за вашите дребни рожби,
ами връз мене идете?
Дето сте млади ергени,
не ви ли й мила младостта,
младостта, още ергенста,
ами връз мене идете?
Потеря дума Стратилу:
- Стратиле, страшна войводо,
от царя клетва имаме:
дето Стратила намерим,
назади да са не върнем,
тебе, Стратиле, да фанем,
при царя да та заведем.
Стратила дума Атмаджа:
- Хубаво гледай момчета,
я ще нагазя потеря,
сокак ще да я направя,
момчета да ми преведеш!
Че са юнашки провикна,
че си потеря нагази -
колкото сабя посече,
повече с крака потъпка.
Та че си сокак направи.
Атмаджа назлън байряктар,
той си дружина поведе.
Хайдушка песен екнало:
"Горо льо, горо зелена!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.