|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
37. СТРАТИЛ И ПОТЕРЯ
Том ІІ: Хайдушки песни
Събрали ми са, отбрали
млад Стратил и Акмаджата
навръх на Стара планина.
Акмаджа дума Стратиле:
- Стратиле, страшна войвода,
що си почернял, погрознял,
защо си толкоз умислен,
умислен още кахърен -
дали ти Балкан омръзна,
или ти пушка дотегна,
или ти булче домиля?
Стратил Акмаджи говори:
- Акмаджа, братко Акмаджа,
нито ми Балкан омръзна,
нито ми пушка дотегна,
нито ми булче домиля.
Снощи съм ази замръкнал
навръх на Стара планина,
на Хайдушката равнина;
като си стража вардяхме,
че ми са дрямка додряма,
че си на пушка полегнах,
на пушка на тапанджата,
че, съм си сладко позаспал,
лоша съм съня сънувал -
голям са й потер подигнал
от Търнов града голяма,
от търновските конаци.
Най-напред вървят арапи,
подир арапи татари,
подир татари манафци:
колкот на гора листето -
толкози черни арапи;
колкот на поле тревата -
толкози голи татари;
колкот на море пясъка -
толкози грозни манафци.
Подир тях върви войвода,
подир войвода арапче,
арапче, черно манафче.
През Мурно поле минаха
че във Балкана влягоха,
и мене, братко, търсяха,
търсяха и ма найдоха -
опак ми ръце вързаха,
в Търново града караха.
Този сън не е на добро.
Акмаджа дума Стратиле:
- Стратиле, страшна войвода,
и туй ли да та науча?
Девят години как ходиш
по тази Стара планина,
по таз Хайдушка равнина,
че сега ли са уплаши,
че си толкози пожълтял,
пожълтял още погрознял?
Я фърли руба юнашка
и фърли пушка от рамо,
задигни кривак на рамо
и фърли калпак самурян,
наложи калпак просяшки,
разпаши сабя от кръста,
запаши сабя на скритом,
че земи блюдо габровско,
че иди, иди, Стратиле,
на пътя, на кръстопътя,
дето потеря ша мине,
та проси дребна просия
Когито потеря премине,
секи ще банче да фърли,
а пък войводата цванче.
Ако та тебе попитат,
че виждал ли си Стратила,
че познаваш ли Стратила,
пък ти са стори глух и ням,
не чуваш, нито хортуваш,
не чуваш, нито разбираш.
Че фърли Стратил, че фърли,
че фърли руба юнашка,
облече руба просяшка,
че фърли пушка от рамо,
задигна кривак на рамо,
че фърли калпак самурян,
наложи калпак просяшки,
разпаса сабя от кръста,
опаса сабя на скритом,
задигна блюдо габровско,
та че на пътя излезе,
на пътя, на кръстопътя,
че си очите завърза.
Кът са потеря подаде,
Стратил си ръка протегна,
дребна просия просяше.
Секи му банче фърляше,
а пък войводата цванче.
Войвода дума Стратили:
- Ой ми та тебе, просяче.
просяче, кално друмниче,
като си седиш на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
ти виждал ли си Стратила.
Стратила страшна войвода,
оттука Стратил да мине,
къмто Балкана да иде?
Стратил му нищо не дума,
ни дума, ни му хортува,
сляп беше йоще ням беше.
Потеря мина-замина,
войвода и той замина -
никой Стратила не позна.
Най-подир върви арапче,
арапче, черно манафче,
то си й Стратила познало,
че си войвода достигна,
и на войвода думаше:
- Ой ми та тебе, войводо,
Стратил ми беше тоз просяк
дето на пътя просяше,
на пътя, на кръстопътя.
Че са потеря повърна,
Стратила да си уловят,
Стратила страшна войвода.
Стратил си седи на камък,
ръка си към тях протегнал-
ни чува, нито хортува.
Та че Стратила фанаха,
опак му ръце свързаха,
към Търнов града караха,
до Мурно поле стигнаха.
- Излезе мало й голямо,
Стратила секи да види.
Тежки синджири донасят,
Стратила да си овържат.
Стратил са люто разсърди,
та че въжята бре скъса,
извади сабя френгия,
че са надясно завъртя -
дор са наляво обърне,
само арапче остана.
То са Стратиле моляше:
- Ой ми та тебе, Стратиле,
не ма убивай, затривай,
че съм едничък на мама.
Стратил арапче не слуша,
най го къс по къс режъше
и му месото расфърли
по сите равни друмища,
да ядат псета, гарвани.
Та че си у тях отиде,
навръх на Стара планина,
на Хайдушката равнина,
че си Акмаджа намери,
че йели още че пили
тъкмо ми до три недели.
Великотърновско (СбНУ 26, стр. 20).
Бележка на съставителя (Осинин): "Страхил е един от най-старите
войводи, оставил прославено име. Живял в края на XVII и началото на XVIII век
Родом е от с. Ветрен, Пазарджишко. Водил е голяма дружина. Върлувал е в Родопите,
Странджа и Стара планина. Особен страх е всявал у турците в Родопския край.
За него има доста песни, но вариантите много не се различават. Най-популярен
е мотивът за съня на Страхил, че излиза потеря срещу него."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|