36. ЧАВДАР ВОЙВОДА И ЛАЛУШ

Том ІІ: Хайдушки песни

Чевдар на Лалчо думаше:
- Лалчо ле, момче уйчево,
вика ме, Лалчо, пашата,
пашата Софиянската,
дава ми паха хубава,
на дено цела жълтица,
а па на вечер полвинка.
И дарба ще ме подари -
на всеки юнак злат кафтан,
а па на мене дору два,
дору два златни кафтане;
дали да ида, или не?
Лалчу уйчу си думаше:
- Уйчо ле, уйчо Чевдаре,
тук седи, уйчо, не ходи,
не си е добра работа,
това е турска измама -
пашата ще ни измами,
живи ще да ни излови,
на синджир ще ни наниже,
едни ще да си обеси,
други ще на кол побие.
Не ходи, уйчо, седи си.
Чевдар го яда дояде,
дояде, та го догневе,
та че на Лалчо думаше:
- Лалчо ле, момче уйчево,
твоята, Лалчо, работа
като на жена непразна -
ти чакаш все наготово.
На Лалчо много докриве,
докриве, та му домъчне,
аче уйчу ей продума:
- Уйчо ле, уйчо Чевдаре,
молба ща ти се помола,
а па ти да ме послушаш.
Я хайде, уйчо я хайде
юнаци да си раздвоим,
раздвоим, да ги разделим -
ти зъмни, уйчо, отборо,
на мен остави йзмето.
Уйчо ле, аз ща остана
из Софенската кория,
ти иди, уйчо, на Софен,
при тая паша Софенска,
нека те дарба подари -
на всеки юнак злат кафтан,
а па на тебе дору два,
дору два златни кафтане;
нека ви хачец заплаща
на дено цела жълтица,
а па на вечер полвинка.
Чевдар си Лалчо послуша,
та си юнаци раздвои,
раздвои, на две отдели -
Чевдар си взема отборо,
на Лалчо даде измето.
Лалчо с дружина остана
из Софенската кория,
Чевдар отиде на Софен,
при тая паша Софенска.
Като ги виде пашата,
издалеч му се поклони,
а изблизо му продума:
- Чевдаре, Чевдар войводо,
оставете си пушките,
изтъкнете си пищове,
откачете си сабите,
а че елате да седнем
да си поядем, попием,
хубаво да се сприкажем,
та дарба ще ви подара -
на всеки юнак по кафтан,
на тебе, Чевдар, дору два,
дору два златни кафтане;
и хако да ви предплата...
Чевдар пашата поверва -
оставиха си пушките,
изтъкнаха си пищове,
откачиха си сабите,
та при пашата влезоха.
Пашата дума на слугих,
дума им и наръчва им:
- Слагайте бели трапези,
давайте гозби секакви,
донесте вино червено
и върла бистра ракия.
Слуги на паша послушни
сложиха бели трапези,
даваха гозби секакви,
носиха вино червено
и върла бистра ракия.
Паша ишарет чинеше,
слугите разумеваха,
по-малко вино да вливат,
по-много татул да турят,
да си упоят Чевдара,
да го упоят, уловят.
Слуги си вино точили,
точили, пресно давали,
по-малко вино вливали,
по-много татул туряли.
А Чевдар не се досети,
ни некой от дружината,
упи се Чевдар войвода,
упиха му се дружина,
тежка ги дремка навали.
Паша на слуги думаше:
- Принесте тънки дарове,
тънки сукани сиджими,
ситни ковани синджири!
Че стана самси пашата,
та ги поредом премени -
на секи юнак и синджир,
а на Чевдара дору два,
на ръце тънки сиджими,
на нозе тежки томруци,
на шия дребни синджири.
Кога се Чевдар събуди,
та си погледна и виде
в какви е лични премени,
той си на паша думаше:
- Пашо ле, паша ефенди,
от път съм вчера пристигнал
на твойте честни трапези,
от твойте чудни икрами
сърцето ми се заключи
и дремка ми се придрема.
Много ща ти се помола,
ега да би ме послушал:
я да ми дадеш свирката,
със свирка да си посвира,
да ми се сърце отключи,
да ми се дремка отдреме.
Паша Чевдара послуша -
донесоха му свирката,
разслабиха му ръцете.
Чевдар си свирка засвири,
свирка му свири, говори;
"Лалчо ле, момче уйчево,
де да си сега да додеш,
да ме погледнеш и видиш
в какви съм лични премени -
на ръце тънки сиджими,
на нозе тежки томруци,
на шия ситни синджири;
да додеш, уйку, да додеш,
да додеш, да ме извадиш."
Лалчо си зачу свирката,
та и той далеч засвири,
свирка му дума, говори:
"Уйчо ле, уйчо Чевдаре,
не мога, уйчо, да дода,
не мога да те извада,
то не е моя работа;
мойта работа невредна,
като на жена непразна -
аз търса все наготово,
юнаци ми са все измет."
Чевдар на свирка повтори:
"Лалчо ле, момче уйчево,
много ща ти се помола,
било, що било - забрави
и насам се управи,
по-скоро да ни извадиш;
малко е време остало,
Лалчо ле, ще ни избесат."
Та стана Лалчо, Лалчо ле,
и си юнаци поведе,
юнаци, холан, измето,
та са на Софен стигнали;
на софенските конаци
порти ми, бре, затворени.
Лалчо се бързом забързи
и тропишком си подскочи,
та си портите прескочи,
прескочи и ги отвори,
уведе вътре юнаци,
та на тъмница отиде.
С ръце камене къртеше,
със зъби синджир късаше,
та си вратата отвори
и си Чевдара извади,
и неговата дружина,
ония отбор юнаци.
А че си Лалчо отиде
на пашовите конаци,
разби си Лалчо хареми,
та си пашата изкара,
та къс го по къс режеше,
режеше и го питаше:
- Пашо ле, курво кахпио,
ще ли да лъжеш юнаци,
с измама да ги затриваш?
Па му главата отреза
и на маждрак я натъкна.
Че си юнаци поведе
и си със свирка засвири.
Като през Софен вървеше,
още си виком викаше:
- Яллате месо пашово,
секиму не е дадено
да ходи да го продава;
сал на Лалчо е дадено,
на Лалчо на байрактара,
що води измет юнаци,
та вършат таква работа,
щото и отбор не вършат.

Бележка на съставителя (Осинин): "Петко Славейков дава следните сведения за Чавдар и Лало. Чавдар бил от селата по р. Лъкавица, Щипско, когато тоя край бил под властта на софийския паша. Върлувал с триста юнаци в Кожух планина: долу - гориста, горе - гола. Като не можал да го унищожи с потери, пашата решил да употреби хитрост. Той обещал на Чавдар, че ще го направи бюлюкбашия на софийския край. Големите обещания подмамили Чавдар. Сестриният му син Лалуш, байрактар на дружината, го съветвал да не отива, но Чавдар не го послушал. Тогава Лалуш взел седмина юнаци и последвал вуйчо си в София. След угощение поканили дружината при пашата. Преди да влязат, трябвало да си оставят оръжието. Лалуш не се съгласил и се завързала кървава разправа. Гавазите побързали да затворят портите, но Лалуш прескочил зида и заедно със седмината, които чакали отвън, избягал от София. Той пратил на пашата известие да пусне вуйчо му, защото зло ще пати. Пашата в. отговор изпратил потера да улови юнаците. Лалчо изклал пашовите овце и пратил овчарите да повторят пред пашата искането му да освободи Чавдар. Пашата изпратил по-силна потеря, Лалчо, който бил събрал седемдесет юнаци, избил потерята, а на главатаря извадил едно око, отрязал палците на ръцете му и го пратил при пашата. Същата нощ изгорил чифлиците на пашата край София. Тогава пашата пуснал Чавдар да каже на сестриника си да се махне от София. "До сега аз бях войвода- казал Чавдар, отсега ти ще бъдеш. Или на пашата главата на маждрак, или дето е седял - на пепел". Славейков бележи, че "чул и чел" какво "в Търновското въстание през 1595 г. 2000 хайдуци с отряд сърби нападнали внезапно на главния румелийски град София и го разграбили". И добавя: "Кой знае, да не са били Чавдар или Лалуш в тая чета.". Песента записал още преди Освобождението, а през 1886 отново я записал от Димитър Почивалеца."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.