35. ДРАГАН И СТЕФАН

Том ІІ: Хайдушки песни

Драган си по двор ходеше,
руса си коса чешляше
и си на коса думаше:
- Косо ле, руса косо ле!
Де ли щеш да са развяваш
по цариградски пътища,
по дренополски друмища?
Йоще нагоре гледаше,
нагоре къмто планина
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
добре да ми са надяваш!
Расти си, горо, порасти,
широки клони разпусти,
широки листи разлисти,
че ща, горо ле, да дода
със триста млади юнаци,
юнаци, се отбор момци,
по пладня да ми ги скриеш,
под сянка да ги подпладниш
по високите планини,
при студените кладенци!
Събрал е Драган войвода
до триста млади юнаци,
се момци расли високи,
със пушки расли, порасли
и остри сабли френгии.
Драган юнаци думаше:
- Яжте и пийте, дружино,
и с майка са прощавайте,
със майка и с млади сестри,
че ще далеч път да вървим,
от Градец до Плевен града.
Що си думата издума,
Драгане, млади войвода,
юнак му страшен довтаса:
- Добро ти утро, Драгане,
Драгане, млади войводо!
На Драган книга подаде:
"Много ти здраве провежда,
провожда Стефан войвода,
да бързаш, скоро да вардиш,
Стара планина да стигнеш -
там чака Стефан войвода
със двеста отбор юнаци."
Драгане, млади войвода,
тръгнал със триста юнаци,
Стара планина достигна,
Стефан войвода намери,
Стефан войвода поздрави
и си на Стефан думаше:
- Стефане, юнак войводо!
Мене ме сърце заболя,
от вчера ма е прияло,
когато са вода напих
от Вълков студен кладенец.
Стефан Драгану думаше:
- Драгане, млади войводо!
Книга ми дошла от София,
Видински паша минува
през София града голяма,
със тежка хазна отива
за цариградски пътища.
Я стани, стани, Драгане,
пътища да си уловим,
на паша да му напомним,
да знае паша, да помни,
кога Милоша улови,
Милоша, млада войвода,
жив го наколва на кола!
Драган на Стефан думаше:
- Стефане, юнак войводо!
Сърцето, брате, зле боли,
но за Милоша по боли,
за Милош, верни войвода.
Станаха двама войводи
от тая Стара планина
и си юнаци водиха,
юнаци отбор високи,
софийски пъти фанаха,
Видински паша чакаха;
на пушки спаха неделя,
доде са паша зададе,
пашата силни Видински,
със яничари хиляда,
хиляда и петстотини;
бели си чалми свалиха,
покрай Стефана минаха.
Драган ги млади посрещна
от гора с триста юнаци,
триста куршуми проводи,
триста си турци повали -
назад са те повърнаха.
Стефан, млад юнак войвода,
със двеста млади юнаци
яничарите посрещна -
двестата пушки гръмнаха,
двеста си турци паднаха.
Драган войвода достигна -
тристата пушки гръмнаха,
йоще ми триста паднаха
и хазната оставиха.
Пашата с чер кон скачаше,
в ръка си сабля държеше,
дано Стефана удари
Стефан го люто нарани,
паша през юнак прескочи,
в София града побегна.
Войводи момци думаха:
- Юнаци, отбор юнаци!
Земайте хазна, дигайте,
да знае паша, да помни
как жив на кол си наколи
Милоша, млади войвода!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.