34. ВЕЛКО ВОЙВОДА И АРАПЧЕ

Том ІІ: Хайдушки песни

Посъбра Велко, понабра
до седъмдесе момчета,
до седъмдесе и седъм,
та си ги Велко изведе
на Джилянската планина,
сив-зелен байряк побучи,
разпъна бели чадъри,
че па ги Велко нареди
под секи чадър по двамка,
по двамка и по троичка,
самичък Велко под чадър.
Полегна, дрямка задряма,
задряма, сън засънува -
кървава роса росяло,
чадъри в кърви плувнали,
на конче налове паннали
и му са сабля строшила
от върха дори до съпъ.
Велко са от сън събуди,
събира верна дружина.
- Дружина вярна, сговорна,
елате тука при мене,
какво ще да ви прикажа.
Задрямах, сън засънувах,
дали й, дружина, за мене,
дали й, дружина, за вази,
дали й на грозни години?
Грозен си съня сънувах -
кървава роса росяло,
кървави реки текнаха,
чадъри в кърви плувнаха,
на конче налове паннаха
и ми са сабля строшила
от върха дори до съпъ.
Дружина вярна, сговорна,
вази ви тука оставям,
хубаво чадъри гледайте,
хубаво байряка вардете,
язе ща в Солун да ида,
сто драма вино да пия,
саблята да си наточа,
кончето да си подкова,
дано са съня разнесе.
Че стана Велко, отиде
в Солуна града голяма.
Ножар му сабля точеше,
налбантин коня ковеше,
Велко си вино пиеше,
към планината гледаше.
Бог да убие, порази
хърапче грозно-омразно!
Отде са й холам съзело,
разигра коня харапски,
изтегли сабля от ножница,
че му дружина изсече,
кървави реки текнаха,
чадъри в кърви плувнаха.
Сичка дружина изсече,
сал едно момче остана,
дето й на Велко сестрино -
и него мъчи да фане,
главата да му отземе.
То бие пети в рамене
и си чадъри прескача.
Харапче грозно-омразно,
то на момче си думаше:
- Бре ти каква си пасмина
сломих си коня със тебе -
толкоз дружина изсякъх,
не можах да та долова,
и тебе глава да зема.
Кажи ми, момче, обади -
че от кое си коляно?
Момченце младо, глупаво,
то си чадъри прескача
и му на инат хортува:
- Хърапче грозно-омразно,
кога ма питаш, да кажа -
хич ма от теб не е грижа,
като от тебе хърапин -
ази съм Велку сестрино!
Хърапче грозно-омразно,
то си на момче думаше:
- Къде е Велко войвода,
и нему глава да зема!
Момченце дума хърапче:
- Вуйчо ми Велко отиде
в Солуна града голяма.
Тръгна хърапче, отива
Велко войвода да тръси.
Велко си вино пиеше.
Кат дигна чаша да пие,
към планината погледна -
черни са орли виеха,
чувешки меса носеха,
от уста в уста зимаха.
Бърже са Велко усети:
"Дали е мойта дружина,
каква ли бела сториха!
По-скоро бърдже да върва!"
Възседна коня хранена.
Тъман от Солун излиза,
насреща иде хърапче,
хърапче грозно-омразно.
Велко хърапче думаше:
- Хърапче грозно-омразно,
що ти е конче кърваво,
от крака дори до грива,
що ти е сабля строшена?
Хърапче му са похваля:
- Строших га, надве строших га
от Велковата дружина.
Отивам Велко да тръся
и нему глава да зема.
Велко хърапче думаше:
- Хърапче грозно-омразно,
отиваш Велко да тръсиш,
късметя жа си намериш:
самси е Велко пред тебе!
Двамата от коне слязоха,
грозна са борба сбориха
три деня и три вечера -
с крака земята сораха.
Дето хърапче докопа -
по ока месо откъне,
дето го Велко докопа -
по ока и по полвина,
тук-тамка кости мъкнеше
и ги настърна фърляше.
Нъли са Велко разсърди,
издигна черно хърапче;
в черна го земя удари,
ръце му, крака изстроши,
очи му из глава изпъди.
Че па си коня възседна,
на планината отиде.
Засвари момче сестрино -
заклало крава ялова
и си кравата печеше,
с малко я пръстче въртеше.
- Я яла, вуйчо, при мене,
от крава мезе да едем.
Оттука, вуйчо, кът станем,
на Огнян на гости, жда идем,
а че е Огнян за нази!

Бележка на съставителя (Осинин): "Героят на тая песен е хайдутин, но борбата и стилът на песента са юнашки. Борбата с арапче ни отвежда при юнашките песни. Поместваме я като образец за прехода от юнашкия към хайдушкия епос. Във вариант арапчето е дадено с три сърца, в друг вариант кончето на Велко му дава съвет, както в юнашките песни. Неизвестно е коя е тая Джилянска планина, другаде Чилен планина."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.