33. ОБИР НА ЦАРСКА ХАЗНА

Том ІІ: Хайдушки песни

Събрали са са, тръгнали
два брата, дор два близнака -
Стойко и Стефан двамата.
Ходили малко, ни млого,
ходили до три години
във Странджанската планина
царската азна да вардат.
Азнатари ги зачули,
че са азната запрели
във Странджа града голяма -
нето нанавън излязват,
нето навътре улязват.
Стойко Стефане думаше:
- Стефане, братко Стефане,
я фърли руба юнашка,
облечи руба овчарска,
запаши чанта на кръста,
издигни кривак на рамо,
поведи мечки кучята,
доле във Странджа да идеш,
да идеш, братко, да видиш
защо са азна запрели.
Че стана Стефан, Стефане,
съблече руба юнашка,
облече руба овчарска,
запаса чанта на кръста,
издигна кривак на рамо,
поведе мечки кучята,
долу във Странджа отиде,
във Странджа града голяма,
седна на ново дюгенче
и на кръчмарче думаше:
- Кръчмарче, младо бакалче,
имаш ли вино червено
и върла люта ракия?
Кръчмарче дума Стефане:
- Ой ми тъй тебе, овчарче,
имам си вино червено
и върла люта ракия.
И на овчарче даваше
вино ми още ракия.
Нали са Стефан позапи
и на кръчмарче думаше:
- Кръчмарче, младо бакалче,
нещичко жа та попитам,
право ми кажи, не лъжи -
защо са азна запрели
във Странджа града голяма?
Кръчмарче дума Стефане:
- Зачули са са, прочули
на Странджанската планина
два брата, дор два близнака,
Стойко и Стефан двамата,
затуй са азна запрели
във Странджа града голяма.
Че стана Стефан, отиде
право при азнатарите,
на азнатари думаше:
- Защо сте азна запрели
във Странджа града голяма?
Азнатари му думаха:
- Овчарче, младо чобанче,
зачули са са, прочули
на Странджанската планина
два брата, дор два близнака,
Стойко и Стефан двамата -
затуй сме азна запрели
във Странджа града голяма.
Стефан азнатари думаше:
- Вой ми въй вази, азнатари,
аз ви азната прекарвам
през Странджанската планина.
Дали му конче хранено,
Стефан си конче покачи
и азнатари поведе.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
налезли гора зелена,
Стефан азнатари думаше:
- Мен ми са дрямка додряма
жа зъма свирка овчарска,
овчарска свирка чемширка,
дрямката да си разпъдя.
Че зема свирка овчарска,
овчарска свирка чемширка
и си със свирка засвири:
"Стойко ле, братко Стойко ле,
де да си, братко, да додеш
на пътя, на кръстопътя,
във гора с пушка да пукнеш
и да ма в чело удариш,
в челото между веждите,
че пък ти, братко, както знаш."
Де зачу Стойко тез думи,
че си на пътя излезе,
на пътя, на кръстопътя;
във гора с пушка кът пукна,
гората екна, отекна,
Стефан си чело пофана
и са от конче повали;
азнатарите бягава,
кой дето види, дето знай,
азната си оставиа.
Тогаз са Стойко провикна
и на Стефана думаше:
- Стефане, братко Стефане,
я стани, братко, я стани,
да си азната приберем.
Де зачу Стефан тез думи,
че стана Стефан, че стана,
че са азната прибрали
и си у тяв си отишле.

Бележка на съставителя (Осинин): "Има нещо от мотива за Трифон и Добри."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.