27. ЧАВДАР СТАВА ХАЙДУТИН

Том ІІ: Хайдушки песни

Посъбра Чавдар, понабра
петстотин вакли овнета,
хилядо овци с агнета,
намисли Чавдар да върви
във тази Стара планина,
там с овце да си къшлува,
домеж два остри баиря.
Майка на Чавдар думаше:
- Чавдаре, сино Чавдаре,
не ходи в Стара планина,
не карай стадо на къшла -
старите хора казуват,
пролетта й била дъждовна,
лятото й било кишовно,
зла зима щяла да фане,
зла зима като зла чума -
стадото жде ти домори.
Чавдар на майка думаше:
- Мамо ма, стара майчице,
тва ли та й грижа фанало!
За мене кахър не бери,
аз са от зима не плаша,
щото съм зайре приготвил
на овца и на агненце
по купа сено зелено,
а на овните по двенки.
Чавдар си майка не слуша -
закачи гега габрова,
с меден си кавал засвири,
помами пцета след него,
още овните й овцете,
изведе стадо в планина,
домеж два остри баиря,
зазими стадо на къшла.
Зла зима й холан фанала,
зла зима като зла чума.
Хранил е Чавдар, зобил е
от Коледа дори до марта -
сичко са зейре свършило.
Че му стадото замряло.
Чавдар си стадо дереше
и ги на кръхци кладеше.
Чавдар овните дереше
и ги на кладня трупаше.
Най-подир умря овена,
овена праворогия,
овена златогривия
със девет росни ялъка,
със девет звънци тучови
и във тях малки звънчета
с дванайсе ясни гласчета.
Нито кла Чавдар, нито дра,
че на кожата поседна,
извади кавал да свири.
Кавал му свири-говори:
"Какъв занаят да фана?
Не зная оран да ора,
не зная лозе да копам!"
Свирил е Чавдар, мислил е,
па че си Чавдар намисли
в гора войвода да излей.
На кладня гега закачи.
"Пуста та, гего, оставям,
стадо без овчар да пасеш!
Досега Чавдар кехая,
отсега Чавдар войвода.
Жда сбера млади юнаци,
в гора войвода жда хода!
Че дръпна листо буково,
засвири свирня хайдушка:
"Кой има сърце юнашко,
той при Чавдара да доде,
зелена гора да ходим,
върли хайдути да бъдем!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.