|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
24. ЮНАЧЕ И СТРАШИЛ
Том ІІ: Хайдушки песни
Разсърди са, бре, юначе
на мама, още на тате,
че го мама му не сгуди
за черноока девойка.
Зело йе пушка на рамо,
та че йе още бегало, бегало
три дни, три нощи,
без хлебец и без водица.
Отбило са йе, отбило
на Хайдушкото кладенче -
там си намери, завари
Милоша млада войвода,
той си във книга гледаше
и си юнаци пишеше.
Юначе Милошю думаше:
- Милоше, млада войводо!
Пиши и мене в книгата,
и аз с юнаци да дойда,
подире вода да нося.
Милош юначем думаше:
- Още си младо-глупаво,
да не са нещо уплашиш.
Юначе дума Милошю:
- Милоше, млада войводо!
Мене, йе майка родила,
та имам лице моминско
и имам сърце юнашко.
Че са и него писали.
Милош юнацим думаше:
- Юнаци като зли вълци,
момчета като вълчета!
Когато идем, юнаци,
при Страшил, страшни войвода,
той ще ви страшно погледне,
той му йе такъв погледа,
как го йе майка родила.
Като при Страшил отишле,
а Страшил, страшни войвода,
издигна джюни към небе,
положи очи във земя
и се ги страшно гледаше.
Сичките долу гледаха;
юначе, черно-чернанче,
то си във очи гледаше
Страшила, страшни войвода.
Страшил юначем думаше:
- Ази съм Страшил войвода.
Момче ми, черно-чернанче,
то си Милоша молеше:
- Милоше, млади войвода!
Я дай ми сабя френгия,
па земи, Милуше, стовната -
аз девет годин я носих
и поих триста юнаци.
Момченце, черно-чернанче,
то са наляво засука,
сички юнаци изсече,
като надясно погледна -
токмо ми Страшил останал.
Страшил юнаку думаше:
- Даром да ти йе, юначе,
моето чюто войводство
и моя сабя френгия
с девет безцени камъни!
Безсонов, № 34, от сбирката на Катранов.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки
песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІ. Хайдушки песни. Отбрал
и редактирал Димитър Осинин. София, 1961.
|